Слушай, глупачке (не се обиждай, но на умния човек му се казва веднъж).
Никой не те е лишил от достъп до щателни изложения на основните верови истини. Никой не те е лишил дори от достъп до специализирана светоотеческа и друга литература. Литургичното последование също е преведено на съвременен български. От друга страна ти ходиш на богослужение не толкова за да се вслушваш в думите, които впрочем нямат кой знае каква нравоучителна функция (Библията за деца си я чети у вас), колкото за да се потопиш в тайнството, чийто текст и значение можеш да научиш предварително. Тайнство, което такова, каквото е, звучи по-автентично на древния си език. Език, който тъкмо по силата на своята чуждост на днешния език на новините приканва към преминаване на друг режим. Всеки език представлява версия за света. Тази на църковнославянския, за разлика от всеки друг език, е изключително църковна, защото той възниква като богослужебен език. От какво се оплакваш тогава? Че не ти пеят на разбираем език и така не могат да разпалят чувствата ти като всяка друга естрадна песен? Ами не това е целта. Целта е смиреното присъствие. И толкова повече то е смирено днес, колкото по-ясно си даваш сметка за пропастта между днешното и тогавашното. Това са естествени процеси, които естествено указват, че краят е при вратата. В този смисъл църковнославянският нагнетява и есхатологическото напрежение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите