|
Тема |
Re: тази седмица от поста [re: latschistein] |
|
Автор |
izz () |
|
Публикувано | 07.03.14 21:30 |
|
|
Тази аксиома "църковнославянските формули задълбочават практиката и нагнетяват ревността", може да е истина за теб, но не е истина за мен. И за още доста хора не е. Същия аргумент може да се даде за гръцкия-гръцкия става разбираем с времето и практиката и това нагнетява ревността и задълбочава практиката. И латинския и той така.
Ненужното слагане на препятствия пред разбиране на текстове, които са създадени с любов и вяра именно за РАЗБИРАНЕ, а не за празно папагалско повторние на звуците им е направо грях, според мен.
Ти самия го казваш-като прочетеш текстовете от богослужението на разбираем език, това ти действа изключително възпитателно! А не като ги слушаш без да ги разбираш. Не може ли да ги разбираш и докато ги слушаш и това да те възпитава? Аз съм напълно съгласна с твоите думи-тези текстове действат възпитателно, това съм го преживявала. Отивам на църква, мисля си за някакъв мой проблем и изведнъж четеца решава да прочете нещо на български език, вместо на църковно-славянски, и това ми дава отговор на моите притеснения. А ако беше всичко разбираемо, кой знае още колко щях да се възпитам.
Тая аксиома също не знам как стигна до нея, но не я приемам-"духовността има нужда от езотеричност". Духовността или е ежедневна практика и е напълно разбрана или не съществува реално.
Не е проблема в "лаицизацията" на църквата, а че църквата се е отделила от ценностите и практиките, които би трябвало да защитава, и една от тях е проповядването, РАЗБИРАЕМО, на Божието слово.
Не разбрах какво общо има неслушаемата музика с църквата и духовността. Не мога дори да се хвана за това като удавник, защото не разбирам какво казваш.
|
| |
|
|
|