Но това просто не е най-важното. Църковнославянските формули стават разбираеми с времето и практиката. Нещо повече - те я задълбочават. Тяхната първоначална неразбираемост само нагнетява ревността и концентрацията и в крайна сметка отсява повърхностните от решителните. Не е нужно да учиш църковнославянски, а само да прочетеш превода на всички използвани в богослужението текстове. Това действа изключително възпитателно и после ти позволява да преживееш същите думи по един вече качествено нов начин. Защото не на последно място духовността има нужда от езотеричност, за да се съхрани в този толкова първосигнален и аматьорски свят. Тя сплотява повече от всичко друго съвременните хора, някои от които, особено младите, тъкмо заради лаицизацията на Църквата търсят тайнството в алтернативна неслушаема музика или други недостъпни за масата практики. Това е само пример, за който се надявам да не се хванеш като удавник за сламка, както често имаш навика да правиш само за да не паднеш на гърба си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите