И аз преди имах голям проблем с тези неща, но сега ги оправдавам, защото започнах да ги разглеждам не от фрагментарно, ситуационно и изолирано индивидуално гледище, а от гледище на хилядолетната спасяваща се общност.

Нашият брат Тимо Миромонашенски беше цитирал една на първо слушане абсурдна история за славей, дето изчуруликал молитва или по някакъв начин сторил кръстен знак (не помня детайлите) и така се спасил от нападащия го ястреб.

Така, макар и по един пресилен и баснословен начин, се подчертава още по-отчетливо това, че не винаги е нужно да осъзнаваме молитвените слова и действия, но произнасянето и упражняването им е всякога душеспасително.

Защо?

Ами много просто! - защото постепенно, от механичното им заучаване и повтаряне, ще преминем към разбирането им, вкл. в моменти, когато не мислим за тях. Аз често съм достигал до своеобразни прозрения върху бибелйски стихове тъкмо когато правя нещо друго и изобщо не се занимавам с четене и изучаване на Писанията. Просто заучените стихове изникват и в нехарактерна обстановка и биват видяни по неочаквано свеж и откровяващ начин.

И нещо друго - ако не на самия индивид тук и сега - повтарянето на неразбираеми формули може да е от полза за ближните му. Славеят, изчуруликал спасителната молитва, е чуваем и разбираем за хората, ако не за себе си и за ястреба. И един вече съвсем реален исторически пример за отвъдиндивидуалната душеспасителна полезност на възпроизвеждането на свещени слова: преписвачите на Свещените Писания не е задъжително да са разбирали всяко изказване и учение в тях, а само с молитвена аскеза и усърдие да ги преписват буква по буква, без да отнемат и прибавят нищо от себе си.

Специално за ползването на църковнославянския в съвременните богослужения доводът е най-вече поетично-музикален - трудно е да се съхрани едновременно и ритмиката, и точните думи на съвременен български. Затова за най-важния и често изпълняван богослужебен текст - Златоустовата Литургия - има удобни книжки за миряните с паралелни текстове на църквн-слав. и съвр. български. Хубаво е, разбира се, да се издават по такъв начин и другите цялостни литургии или отделни молитвослови, за да няма усещането сред миряните за прекалена езотеричност и недостъпност на богослужебните слова.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.