|
|
| Тема |
 Монаси и пости |
|
| Автор |
Metropolis (LANL) |
|
| Публикувано | 05.03.14 14:13 |
|
|
|
Добре знаем, че ние миряните не можем да бъдем като монасите защото първо нямаме тяхната чиста ревност по Бог и второ защото живеем в света сред множество изкушения.
Знаем също, че и телесния пост поне за нас не е най-важната цел на душевната "стража" в която трябва да прекараме дните до чудното Възкресение на Господа наш Иисуса Христа.
Мисля си все пак ще интересно да имаме поне бегла представа как са живели някои от видните Атонски старци.
Ето откъс от книгата за стареца Йосиф Исихаст (1899 - 1959)
"Отец Иосиф не допускал никакви отстъпки по отношение на подвижничеството и особено в молитвения труд и бил неизменно строг по отношение на всички правила на трудолюбието. Те много постели и още
повече извършвали бдение, защото, както подчертаваше старецът, никакво друго злострадание не укротява тялото и не отслабва страстите така, както бдението. Храната на подвижниците през този период на техния безгрижен живот била толкова оскъдна, че на нашето поколение това може да се стори невероятно. Старецът Иосиф ежедневно изяждал само по седемдесет и пет грама сухари след настъпването на деветия час по византийски, тоест три часа преди залез-слънце. А ако в съботните и неделните дни пребивавали в някой манастир или населена местност, хапвали малко готвена храна. Със сухари се снабдявали от манастирите, тъй като тогава още бил запазен древният обичай, съгласно който на подвижниците, които идвали в манастирите, раздавали хранителни продукти. А с ръкоделие не се занимавали, макар старецът да бил усвоил отлично дърворезбата. Той имаше особен талант и особена твърдост на ръката, която е много важна за това ръкоделие. Подвижниците ограничавали разходите си в невероятна степен, така че не им се налагало да харчат почти нищо. По такъв начин, на този начален стадий от пътя нямало необходимост да се занимават със занаят. Когато бедните им дрехи напълно се износвали, благочестиви старци от манастирите им давали други дрехи, а самите подвижници по този начин запазвали свободата си от житейски грижи, доколкото това било възможно. Те се придържали към този начин на живот в продължение на около осем години, а след това се установили в своята колиба, като спрели да странстват."
...защото буквата убива, а духът животвори. ап ПавелРедактирано от Metropolis на 05.03.14 14:15.
| |
| |
| 
|
|
