Зависи, моето мнение е, че на определена насилническа група първо се отвръща със съпоставима група, но тук критичното е постепенно да се търси деескалация на насилието. Ако първо са ядрени оръжия, после са танкове, след това автомати, после икономически методи, следва изолация, после диалог и накрая без нищо. Посланията винаги трябва да са към намаляване на насилието, но организациите трябва да съществуват. Това ми се струва цялостна обществена закономерност, но дали църквата ще възприеме ролята само с посланието или ще организира всичко е друг въпрос.

Обществената реалност включва няколко паралелни дейности. Тоест може една страна на противопоставянето да е с оръжия, а на друго ниво да се води диалог. Цялостната обществена логика изисква на една насилническа група да се отговори с друга защитна, макар постепенно да се търси деескалация и помирение. Ползотворен лакмусов тест е дали имаме стремеж към завоевание по пътя на ескалацията или помирение по пътя на деескалацията. Първото е пътят на войната, а второто е пътят на духовността. Но както казахме това не значи, че по пътя на духовността на всеки етап нямаш организацията, която да даде отпор на отсрещното насилие.

Виждаме, че православието, католицизмът и мюсюлманството са 3 религии, които са получили разширение. Но въпросът е дали това е следствие на самоволна ескалация или следствие от и без това съществуващи ескалации (примерно произтичащи от племената или от местните главатари), при чието помирение се е получил даденият вид разширение като по-стабилно и желателно. Освен това недопустимо е да накараш някого насила или с други методи да приеме нова религия и също така да се изгуби месният фолклор и автентичност.

Това православната църква да е пионка в ръцете на един тоталитарен режим, който цели разширение е същото като католиците да организират отряди, за да свалят властта (без да знам дали това всъщност е факт). Така че двете действия не само че са на едно ниво, но първото действие изисква съпоставимото му противодействие.