В случая не съм съгласен с теб, защото ми се струва, че представяш духовните блага като несъвместими с материалните, докато в действителност първите са интегрираща, освещаваща и облагородяваща надстройка на вторите. Не е нужно всички християни да са монаси, още по-малко пък исихастки монаси. Както и исихастките монаси, колкото и примерни да са, не са били във всеки един миг от живота си богосъзерцаващи. С риск да прозвуча цинично, бих попитал в какво се е състояло едно образцово богосъзерцателно вършене на ежедневни физиологически нужди? Има си функциониращо светско общество, вършещо си светските производителни и разменни дейности, и има храмове и манастири, в които отвреме-навреме, по-добре често и регулярно, това общество да се смирява, очиства, облагородява и освещава, за да може на следната работна седмица, с Божията помощ и благословия, да произвежда и консумира още повече и още по-качествени материални и духовни блага, за Божия прослава.

"хлеб наш насущний дажд нам днес"

Светските следпросвещенски утописти - били те от либерално-бюрократична, анархистична, марксистка, или национал-социалистическа порода - лелеят за унищожаването на традиционното християнство, защото искат да го заменят със собствената си безбожна религия за най-добро ощество. Историческото литургично християнство е много по-мъдро и ефективно в дългосрочен план при съчетаването на материално и духовно поради това, че не се опитва "с въжета и лостове да снеме блажения рай долу върху печалния, в кърви облядния, земен шир", а богослужебно преживява и участва в пълнотатя на този Рай, без да го цапа с ежедневните си разделения, грижи и кахъри. Поне по време на богослужението.

"Иже херувими тайно образующе
и оживотворящей Троице трисвятую песн припевающе,
всякое нине житейское отложим попечение."

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.