Как да разбираме "изчезването" на религията и как да разбираме "възникването" на религията, как изобщо е възможно "възраждането" на религията. Как човекът е материален и как човекът е духовен. Като животно ли е човекът или не е като животно, откъде е дошло всичко и накъде отива. Ще развия следващите концепции по начин, че нито един материалист да не може да ги отрече и да може успокоен веднъж завинаги да приеме религията.

Ще го формулирам по следния начин: ако животно А създаде универсален компютър Б, то животното си остава животно, а универсалният компютър си остава универсален компютър. По същия начин, ако една управляваща аристокрация е създала дадена универсална метафизична система, каквато е религията, то вече няма значение какво и как живее аристокрацията и за какво се бори: метафизичната система обитава свой собствен реалм. И тука няма значение колко пъти ще кажеш, ние го направихме само за да обработим съзнанието на подчинените и да може да ни прислужва. Нещото има свой живот и самият аспект на универсалност надмогва едноцелните и еднообразните импулси на "ловджиите".

Дори да изключиш компютъра, ерго религията, това няма да те направи по-малко животно или ще си оставаш все същия тясно-формулиран човек (примерно предимно в материалните аспекти или каквито точно са аспектите на човека без метафизика). Друг е въпросът, че почти всички носим склонноста към метафизичност вече като част от нас. Ние както можем да се заблуждаваме от идеи, така и да критикуваме идеи, но идеите продължават, тоест този надмогващ принцип се възпроизвежда както за заблудения, така и за заблуждаващия и независимо от преходната страна на техните цели.

Значи човешкото предоставя единствено човешки цели (всъщност в много по-стеснен формат, отколкото ги познаваме в момента, защото съвременният човек притежава значителни метафизични примеси). Универсални цели и смисли човек получава единствено от метафизическата система. От силата на универсалното положение човек може да наблюдава вселената и да води универсални разсъждения (вече друг вариант е дали ще се придържаме към догматизма на точно една религия; според мен догматизмът е излишен, въпросът е обективно да преценим кои са най-добрите майстори на това нещо, което сме получили в наследство, независимо как са се групирали в момента: учени, поети, музиканти, философи, теолози, психолози, инженери, медици и т.н.). При последните - инженери и медици имаме опит не само да се мисли универсално, а от това универсално мислене да се премине към следващата стъпка на универсално конструиране.