Зависи какво разбираш под духовност (вяра). Ако тя е страничен продукт на някакво противопоставяне между групи, следствие на незнание или липси е едно, но ако е по-дълбоко търсено движение на духа е друго (пък и не е казано, че такова дълбоко движение може да се улови от всеки). Страх от вярата има както при сервилната класа, така и при управляващата класа, защото имаме по същество различен и неподозиран в крайното си направление феномен.

Ако вземем едно животно, то има тенденцията да постигне еквилибриум със своята среда и нищо повече от това. А по-нататък? Тогава какво като определени хора нямат вяра? Все едно да искаш от всички животни, които обективно си функционират по някакъв начин да имат вяра. Същото се отнася и за човека в определени условия. Но едва ли всички човеци са такива.

Някой може да каже, че такива вярващи (по абсурден начин) просто имат някакво различно функциониране на психиката. Но според мен подобна гледна точка е опростяване, след като същото явление се комбинира с възможностите на езика, идеите и неотговорения въпрос за смисъла.