Относно прошката тъкмо прочетох книгата на Клаус Кенет 'Born to hate reborn to love' (на български '2 000 000 километра в търсене на любовта') и там имаше доста впечатляващи моменти как той като възрастен отива и изявява прошка към католически свещеник педофил който се е гаврил с него 7г. и към майка си която като дете го е била като тъпан. Българското издание в Хеликон.бг има нисък рейтинг но на мен ми хареса. Така че има смисъл и да се изяви прошката когато вече е реализирана вътрешно--като Клаус.

Това със списъка с прегрешения не е мой съвет а на дядо Серафим Соболев и мисля че е добър съвет ама ти си знаеш.

Поста и т.н. подвизи затова са 'подвиг' за да повдигнат човека към Бога--всичко става с полагане на усилия но и с мярка. Къде се пада последната е добре да се обсъди с духовен ръководител ако човек си има такъв ако не да се моли за неговото получаване. Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите