|
Не съм съгласна изначално с думата "прошка" защото в библейски смисъл идеята е различна от това, което разбираме под "прошка". Съответно, още по нелепа ситуация се получава в "Деня на прошката" когато стиснали зъби и лицемерно се правим на благородни.
Даването и получаването на опрощението е съзнателен процес, върху който изрично се твърди, че трябва да работим. Съответно молбите към Бог за сили за опрощение са неуместни до известна степен. От нас се очаква да минем през целия етап, да осъзнаем цялата дълбочина на проблема, а само от там може да дойде "отпускането", защото оценявайки една проблематика правим съответните изводи за сериозността и, неизбежността и, а най-вече до колко да я допускаме до нас или да я "пропуснем" било то и като непоправима.
Дълбоко съм против да се моли Бог за подобни неща, които зависят от нас самите /абсолютно не вярвам, че би участвал преди точния момент/, а Библията е недвусмислена - ние сме отговорните. Не случайно самото опрощение идва едва когато са изпълнени условията да се достигне до него.
Опрощението както вид осъзнаване на реалността, така и вид себеосъзнаване. Можем да молим за вярната насока в процеса, но не и да се извърши самия процес от наше име.
Ако искаш да следваш Напътствията, следвай ги както трябва.
По лесния начин ще постигнеш някакви половинчати, привидно задоволителни резултати, но в никакъв случай няма да стигнеш там за където си тръгнал.
Започни от обективната реалност. Може би трябва да предъвкваш няколко пъти факта, че някои хора не само, че няма да се променят, но и ще затънат още повече. Съответно си помисли добре - какъв изобщо е смисълът да им се ядосваш, да ги допускаш до себе си и дори да участваш във филми, които изобщо не ти се гледат камо ли да играеш в тях. Реално те нито искат опрощението ти, нито смятат че са ти длъжни с нещо, но може би считат че ти си им длъжен. Откажи се от тази роля и я напусни с гордо вдигната глава, която те не е необходимо да виждат. Дори да се чувстват победители - победителят ще си ти. По-умният се измъква навреме. В този случай опрощението идва от самото разбиране за непоправимостта, която ще оставиш толкова извън теб, че тя повече няма да те касае. Свободен си. Постигнал си целта.
|