Благодаря за мнението ти! Веднага искрено казвам какво приемам и какво не приемам от него, пък ако ще и да греша (за моя погибел и пр.)

> вместо външни изявления към дадените хора опитай да направиш усилия и да молиш Бог да ти дарува да им простиш в сърцето си изцяло и безусловно от душа. Прошката е дар от Бога. Тогава като вече си свободен можеш да направиш нещо добро за тях.

Това е изключително ценен съвет и за него най-много ти благодаря, защото, както по-горе споменах, когато прощавам изявително, церемониално, на някои от близките си, те още повече се озлобяват (в духа на: "Тоя пък сега ни се прави на много благороден и всеопрощяващ; тия не ни минават!")

Иначе, по отношение на списъка с прегрешения, няма да последвам съвета ти. Предпочитам като възобновяващо покайно начало да го карам по-леко и неамбициозно в духовен план.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.