Много непонятно ми звучи идеята за компромиси със съвестта. Ако осъзнавам нещо като грях и не го изповядам, има ли смисъл от изповедта ми? Частична прошка ли да очаквам? Докъде ще ме доведе това?
До никъде.
Ако грехът не се осъзнава напълно, не се достигне до пълно покаяние, не може да има опрощение и връщане в Пътя.
От такава гледна точка даваните с лека "душа" от някои свещеници опрощения са нелигитимни, защото ако лицето не се е разкаяло до дъното на душата си с цел не само да не повтори никога повече, но и да се промени - целият процес е безсмислен.
Безсмислен е дори при изповед без да е налично Осъзнаването и Разкаянието, както и Намерението /да се поправи стореното ако е възможно и до колкото е възможно, както и да се предприеме Промяна/.

Илюстрирам с "5 минути от рая"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lilla My на 30.01.14 08:48.