|
В крайна сметка Бог е, Който прощава. За себе си се старая да залича от паметта си злосторника, оставяйки го на Божията воля и изправление.
Понякога имам чувството, че когато човек се моли за своите злосторници, те сякаш повече се озлобяват и полудяват (за да не кажа вбесяват).
И аз най-често оставям решението на Божията воля, щадейки себе си с цел да не тая зло.
Според мен опрощение от страна на пострадалия без постигане на вътрешно удовлетворение /то може да е освобождаване, усет за възмездие, лекота от проявеното великодушие и т.н. форми/ е изключително трудно да се осъществи.
Не случайно свещеникът е трето, независимо лице, за което в много случаи не е натоварващо на даде опрощението, освен това е подплатен с лична мотивация за мисията си. Това много улеснява процеса. Въпреки, че съм убедена, че дори самите свещеници са потресени от нечии дела, споделени в изповед и се борят със себе си при даването на прошка /освен ако не са отявлени циници/.
В съдебната система е същото - предвидено е независими, в известна степен абстрахирани лица, да отсъждат, но от лична практика видях, че дори те не могат да останат напълно отчуждени от безобразията на конкретна страна изправена пред Съда. В случая те се хващат за "буквата на закона" защото нямат друга система /Бог/, която да ги защити в стремежа им към Справедливост. /изключваме целевата корупция и факта, че при финансовите престъпления средството е неодушевен предмет, пари, пострадалите не са наранени пряко физически, тоест е по-лесно да си корумпиран и несправедлив/
По стечение на обстоятелствата се занимавам от известно време с феномена Синхроничност и съвсем "случайно", буквално синхронично, снощи се оказа, че поредния материал, който започнах да чета има пряка и много интересна връзка с тази тема. По-късно ако имам възможност ще пусна извадки, защото намирам, че са съществени за диалога.
Що се касае до моленето за враговете - не съм достигнала до подобно съвършенство, въпреки че съм правила опит. Опитът е бил в "моя полза", защото молитвите с цел "вразумяване" са субективен поглед върху нещата от гледна точка на личната правота. Намирам съвета /за който цял живот ще съм ти безкрайно благодарна/ за четенето Псалмите за много по-удачен подход, защото ни връщат в Пътя, помагат срещу страстите ни /често преекспонирани/ и са с молитвен елемент. Що се касае до постигането на Мъдрост - препоръчвам 1-во Сирахова, Притчи и Еклесиаст. Много е важно често да си напомняме, че "всичко е суета". Последното с цел самите ние да останем до колкото е възможно независими и да минем ролята на Третото лице, на Външния авторитет, роля необходима за търсенето на обективност.
Същото препоръчвам и на Абсент по време на поста. Смятам, че ако се концентрира върху тези книги от Библията ще намери поне един отговор някъде между редовете, който ще е от съществено значение за избора му за даване на опрощение на конкретни дела.
ПС. Аз намерих своя избор именно в Сирахова, той се "запечата" в съзнанието ми и бе пътеводна звезда през последните две-три години, като благодарение на едно изречение, което се превърна в "сигнална лампичка" се справих с проблем, който мисля, че без него нямаше да мога да реша - страстите и в някаква степен жаждата за мъст ме водеха към риск можещ да предизвика евентуалната ми гибел. Отново имаше чиста проява на синхроничност!?, защото преоткрих Сирахова именно в момента, в който ти ми препоръча псалмите. Бях ти писала за това.
|