Аз съм голям привърженик на ползите от трудолюбието (обективните стандарти и прочие), но напоследък си мисля нещо друго. Липсата на трудолюбие не води само по себе си до обществена дисфункционалност. Нещата си функционират на не толкова високи обороти, но си имат свой ред. Обаче тука мисля, че става въпрос за объркване на културните програми. Ако искаш трудолюбие, трябва да го изведеш от своята култура и светоусещане.

Сега не знам как ще ви се стори тази хипотеза, но проблемите започват със "словенския", език и писменост сякаш произлезнали от държавата Словения, разпространени с каква цел? Целта на разпространение на словенския е сякаш папата да раздели източните народи от гръко-ортодоксалната църква и да ги насочи плавно към католицизма. Друг е въпросът до каква степен тези племена изобщо са християнски.

Що се отнася до Русия, тя е попаднала под силното влияние и игрите на Европа, така че не е ясно какво прави. Те са били управлявани от немска династия (макар че на преден план ми се струва не немският, а йезуитският смисъл на подобно управление). И оттогава за мен руснаците всякак ги формират.

В по-новата ни история Батенберг е бил протестант, а Фердинанд е бил католик, представящ се за православен. За какво говорим тука? Кой както иска си упражнява интереса.