С омразата си към човека и нежеланието да му простим ние го наказваме. Такава е психологията на обидата. Идеята е "ти си престъпник и безчестник, никога няма да ти простя, защото ТИ не заслужаваш прошка", т.е ние го наказваме за това какъв е, или поне така си мислим, дори несъзнавано. Затова мнение като на Цветана Манева, че не трябва да се прощава на злото, един вид, ако му просим го окуражаваме и го оставяме безнаказно. А това е грешка в разсъженията. Наказание за престъплениетъо винаги, винаги има. Бог е справедлив и възпитава чадата си неотклонно. Прошката е съвсем друга работа и се отнася до нас и до това колко любов имаме ние, не до делата на другия.