Не е злорадство. На това момче му простих още много отдавна, даже като почнаха да го тормозят ми беше жал за него, защото беше наистина тежко за него. Това е наблюдение на фактите. Като Бог е казал "мое е отмъщението и мъстовъздаянието", това не са празни приказки. Не е твоя работа да мислиш как ще бъдат наказани, въпреки, че те ще бъдат, точно както си казал. Твоя работа е да смекчиш себе си до толкова, че да ти стане възможно да ПУСНЕШ това си чувство към тях, да се откажеш от него, да излезеш сам от затвора на гнева и обидата. Говоря за тяхното наказание, за да го разгранича от твоята обида. Ние си мислим, че като сме сърдити и обидени и като не простим това е нашето наказание към другия, и мислим, че от нас зависи да ги превъзпитаме с обидата си. А всъщност е само наказание към самите нас, симптом на недостатъчна любов в нас, което ни мъчи. Малко по-болезнени неща има от силната обида и липса на прошка към близки. И това е болезнено съвсем нарочно, за да ни покаже, че нямаме любов и да се опитаме да я проимаме. Това е като болката от пипане на котлона-боли за да спреш да го правиш, да се откажеш от дисфункционалното си поведение.

Като те чета по-долу през каква еволюция си минал в развитието си, всичко ми се струва съвсем закономерно...с тази гордост и чувство за превъзходство, това е логичният път. Което поставяш по-високо от любовта, това ще загубиш. За теб е било най-важно съвършенството и си губил любовта си към тези, които не го притежават. После си видял, че и ти го нямаш това съвършенство и това е попречупило и теб...Това е стъпка към смекчаването на характера ти и увеличаване на любовта, съвсем закономерно. Това, че си се замислил за прошка и причастие говори, че процесът е напреднал достатъчно много, което е прекрасно. Честен си с това, че прошката ти се струва напълно невъзможна, което е много хубаво, също. Без чесност трудно се върви напред...Просто продължавай напред, както Ежко е казал...Пости, моли се да ти се даде любов и прошка, и това ще стане.