Ама това ми звучи като злорадство или най-малкото задоволство от справедливото наказание на другия. Аз за това се стремя към поне временно покайно абстрахиране, безразличие, индиферентност спрямо провинилите се срещу мен, независимо дали те в живота си са наказвани справедливо или награждавани несправедливо. Това е най-висшата степен на прошка, която мога искрено да им отдам: да не се радвам на бедите им и да не скърбя за радостите им. Надявам се, че не звучи прекалено будистко.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.