Е ти защо реши, че аз не ходя на църква и не се изповядвам и причастявам? Ходя. По-рядко отколкото сигурно би трябвало, но това е.

Сигурно не съм успяла да обясня какво имах предвид за прошката и чуждите грехове. Това, че ти си длъжен да простиш не значи, че този който е направил зло няма да бъде наказан. Твоята прошка не е амнистия за него, а само амнистия за теб. На твоята душа ще и олекне, не на неговата. В ръцете на Бог е отмъщението и наказанието, не в твоите. И Бог наказва както ти никога не можеш.

Ще ти разкажа случка от моя живот. Като бях малка в училище имаше едно момче, което ме тормозеше. Аз страшно се дразнех и подтисках, естетсвено. Веднъж имахме физическо и момчетата бяха вече вътре и играеха. Аз има ключодържател швейцарско ножче и ми се появи идеята да му срежа якето за отмъщение. Постоях помислих и някак си обаче реших, че не е моя работа това и махнах с ръка и отминах. Помня още как ми олекна като не го направих. Т

После, през лятото той изведнъж порасна страшно много, може би с 30 см и стана супер кльощав и дълъг. Буквално цялото училище му се подиграваше. Това наказание за тормоза му към мен аз никога не бих могла да създам. Якето щеше да е много малозначително за него, по-скоро за родителите му щеше да е проблем. И в резултат на това отношение той се промени и омекна и стана по-друг човек, което беше в негова полза, в крайна сметка, освен, че и мен спря да тормози.

Такива са "наказанията" на Бога-по-жестоки от нашите към ближните ни и същевременно лечебни за тях. За това не е наша работа да се бъркаме където не ни е работа. Наша работа е да възпиаме душата си да е мека и да прощава, а който има да плаща ще плати по-тежко отколкото ти някога можеш да го накараш. Прошката не е да свалиш тежестта от раменете на другия, а да свалиш тежестта от собствените си рамене.