Казваш, че гледаш да спазваш постите, но аз говоря за постите като подготовка за Изповедта и Причастието, поне четири пъти годишно, които не вярвам да те касят, защото при тях не става дума само за виртуално християнство, а за редовно посещаване на църква, поне един път седмично, в неделя, и присъствие, ако не и участие, в Литургията.

Съгласен съм с теб за това, че трябва да се грижа повече за своите грехове, нежели онези на другите, но това не отговаря на въпроса за прошката.

За прошката се сетих и нещо друго, самокритично - какво и колко самият аз съм сторил за да подобря, за да облагородя въпросните си "близки" хора, които ненавиждам, за да станат те поне малко по-поносими и обикваеми? И то не с церемониално демонстриране на благородство към тях, което още повече ги озлобява и ги кара да съскат през зъби "Тоя пък сега на какъв ми се прави; на много праведен и възвишен ли?!" Иначе, ако се правя на прекалено благороден и отстъпчив и, въпреки че знам колко неспасяеми случаи са, им прощавам само за да ги озлобявам допълнително и да им "струпам жар на главата", то каква прошка би било това?

Дори следните поучителни редове от св. ап. Павел не ме ползват в случая, защото изразяват една тогавашна апокалиптична етика, в очакване на скорошния свършек, а не една дългосрочна стратегия за подобряването на видимо неспасяемите случаи.

Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо,
а носете се смирено; недейте се има за мъдри; не въздавайте никому
зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако
е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв.
Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го;
защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се
оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
(Рим. 12.16-21)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.