Днес ми стана особено приятно, че съм успяла да стопля една жена, ровейки по кофите за смет.

Бях събрала дрехи, които не носех вече и запълваха гардероба ми.Смятах да ги отнеса в църквата, но така и не ги отнесох там а ги оставих в една торбичка до контейнера за смет. Случайно погледнах през прозореца и видях една женица да ги преглежда. Незнам защо излязох и й казах, че пуловерът мама ми го е оплела, якето е здраво, но ми е малко и така. Тя ги взе и си отиде.

Днес, за голяма моя изненада видях същата тази жена. Тя се доближи до контейнера, погледна , извади една тенекия от сирене, обърна я и седна. Когато се разкопча видях че беше се облякла с пуловера от милата ми майка. Стана ми мило, че дрехите не са ми изгорени в нечия печка и че съм успяла да стопля тази жена.

Друго нещо, което ми направи впечатление беше едно момче видимо инвалид, протегнало ръце на моста, на Перловска река в София. Хората, които видях му даваха по някоя стотинка и когато се приближих, то ми поиска хляб, не пожела стотинки.

Момчето беше гладно, но никой не се сещаше за това.

Незнам защо го пиша всичко това, но за мен е щастие да помогнеш на някого, да се разходиш по улиците и да видиш, че не всичко е пари.