Арх.Методий е духовно чедо на дядо Серафим Соболев / Религия и мистика / Православие

Арх. Методий е духовно чедо на дядо Серафим Соболев.

И проумей най-сетне, че 1-я вселенски Събор реформира юлианския календар на Созиген тъй, щото Пасхата да се съобразява винаги да казвате, че старият стил бил по юлианския календар. Правилно е да се каже, че Пасхата се изчислява по поправен юлиански календар. Не само до 1-я Вселенски Събор но и столетия след това поместните църкви не са празнували Възкресение Христово на една и съща дата.

Календарската р е ф о р м а на Първия вселенски събор

От времето, когато бил въведен юлиянският календар, до времето на Първия вселенски събор в 325 година, този календар бил изостанал от астрономическия с почти 3 денонощия. Това станало известно на Събора от доклада на делегацията на Александрийската църква. Последната била по-добре осведомена от останалите църкви по календарните въпроси, благодарение на нейните връзки с александрийските астрономи. Затова Александрийската църква единствена по онова време съставлявала всяка година календарни таблици, с които определяла и съобщавала на всички останали църкви кога се пада през дадена година Пасхата. Когато отците на Събора чули доклада на Александрийската църква и разбрали, че църковният календар е изостанал с 3 денонощия, те съвсем не оспорвали това положение, никой от тях не се осмелил да каже, че това няма никакво значение за Църквата, но всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.

Така и станало и това е един прекрасен прецедент и

пример за решаването на календарния въпрос,

валиден и задължителен за цялата Църква и за всички поместни църкви!

Разбира се. Първият вселенски събор направил това не само заради неподвижните празници. Той имал предвид главно основния църковен празник - Пасхата. Въпреки 7 апостолско правило, което забранява празнуването на Пасхата преди пролетното равноденствие и заедно с евреите, този велик празник се празнувал дотогава в отделните поместни църкви на три различни дати: на една дата празнували западните християни, на друга Александрийската църква, на трета - палестинските и малоазийски християни. Последните празнували Пасхата заедно с евреите на 14 нисан, който ден през седмицата и да се случи! Разногласията между римската и александрийската пасхалии произлизали от нееднаквото определяне датата на пролетното равноденствие: знаейки закъснението, което е реализирал вече юлиянският календар, александрийците взимали това под съображение, за да определят истинската дата на пролетното равноденствие, а римляните не правели това, Изоставането на юлиянския календар с едно денонощие на всеки 128 години означава изоставане с толкова и от действителното пролетно равноденствие.

Първият вселенски събор не само изравнил датата на пролетното равноденствие с действителното астрономическо такова, но и постановил: занапред всички църкви да празнуват Пасхата в един и същи ден, както я празнувала Александрийската църква, именно: след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние (крайната дата на еврейската пасха), в първият след това неделен ден. Ако първото пълнолуние след пролетното равноденствие се случи в неделен ден, което значи: ако 14 нисан, който е ден на еврейската пасха, се падне в неделен ден, - християнската Пасха да бъде в следващия неделен ден. Целта била: понеже християнската Пасха безмерно превъзхожда еврейската, християните в никакъв случай да не празнуват заедно с евреите, защото и самото Възкресение Христово е било "на другия ден, след съботата", в който ден тогава е била еврейската пасха, т. е. в неделя (Мат. 28:1; Марк 16:1; Лук. 24:1; Йоан 19:31, 20:1). И така, целта на Първия вселенски събор чрез календарната реформа, която той извършил, е била: 1. църковният календар да съответствува на Божията, т. е. научната истина по въпроса, и 2. да се въведе единство в празнуването както на Пасхата, така и на всички останали празници за цялата Църква. Въпреки това решение на този върховен законодателен орган на Църквата опозицията срещу александрийската пасхалия продължила и след това на много места: както на Изток, където продължили да празнуват заедно с евреите, така и в цялата Западна църква. Да, човек не може лесно да се откаже от това, на което е навикнал, даже и когато му се заповядва от висша законодателна инстанция! Римската църква приела окончателно александрийската пасхалия едва в VI век. Първото правило на поместния Антиохийски събор (333 г.), седмото на Лаодикийския (343 г.), седмото на II вселенски (381) и 95 на Трулския (692), издадени против празнуващите Пасхата заедно с евреите, показват, че нарушители на съборните постановления за Пасхата е имало дълго време след Първия всел. събор и на Православния изток. Минозина свети отци и предстоятели на поместни църкви се мъчили да въведат единство, но само времето турило край на тези разногласия. ]. . .

Не мислиш ли, че "никому неизвестния архимандрит" именно поради това, че е бил духовно чедо на архиепископ Серафим заслужава внимание да се прочете: