Жената е готина и ентусиазирана, срещу нея никой нищо не е казал.
Срещу нещата, които се промъкват между социалните й инициативи е становището на Св. Синод.
Защо първо се търсят грешки, че дори и "излагация" у епископите, които имат отговорността да следят за православната догматика? Със сигурност дядо Гавриил, който неотдавна се разграничи категорично от т.нар. "хлебен катехизис" има основно отношение към публикуваното становище.
Защо автоматично една новаторска социална инициатива, за която е намерена ниша тук и по света се квалифицира като полезна в духовен аспект? А ако положението е точно обратното?

Цитирам някои мотиви от становището:
Хлябът, според Хлебното движение е "велика тайна", "храна за ума и сърцето", "живот и единство", "средоточие на любовта между хората". "…в центъра на православните християнски ценности и православното богослужение стоят хлябът и виното, претворени в Тяло и Кръв Христови.”“[хлябът] има централна душеспасителна мисия като елемента, чрез който Божиeто Тяло не спира физически и духовно да бъде с хората…”в религиозните представи на Хлебното Движение 40-дневният пост на Спасителя е специален акт на Божественото домостроителство, чрез който Синът Божий бил „освободил човека от покорността пред хляба и храната и така поставил начало на нашето духовно просвещаване и свобода“. В Стария Завет хлябът бивал разглеждан като „изконно избран за елемента, който да символизира Бога от Стария Завет“, като „символ и средство за връзка между човека и Бога“.

Това, боя се, са фрази, които и аз мога да напиша, ако искам да кандидатствам за финансиране на някаква идея. Според мен проблемът е, че в Хлебните къщи няма достатъчно богословска чувствителност, а има претенции за "хлебен катехизис" и при мащаба на разпространението на движението в православните енории може да се случи точно това, за което предупреждават нашите митрополити:
"обединение независимо от религиозната принадлежност, обединение на основата на една нова религия, лесна, неангажираща, атрактивна в своята простота и достъпност - религията на хляба. Поради външните прилики с православното богослужение в дейността на хлебните къщи се получава тънка подмяна на Св. Евхаристия с месенето на хляб, на Православната литургия с „хлебно“ събрание, на преломяването на Христовото Тяло с разчупването на обикновените хлебни изделия. Тази подмяна е незабележима и неусетна и в същото време твърде привлекателна, защото хлебните сбирки не ангажират участващите в тях с напрежение на ума, сърцето и тялото, не изискват смирението на поста и светото тайнство на Покаянието и Изповедта. "

Да не бъде това. Затова е отправено предупреждението.