Но не разбираш, когато целият регион има интерес от добросъседство и стабилност. Какво значи примерно цяла Азия да има нужда от добросъседство, това е нещо голямо и важно.

Значи ако от едната страна вземем солидно православни държави ("ястреби"), а от другата солидно мюсюлмански (и те "ястреби"), двете страни също биха осъзнали нуждата от това по средата да има една ивица от държави, съчетаващи и осъществяващи диалога между религиите.

Такава гъвкава връзка, освен това ще отдалечи съмненията за един крупен съюз, едва ли не в опозиция на останалия свят. Защото примерно идеологическата намеса на руснаците при арабите е много директна. Това отива към блок. Но когато имаш гъвкава връзка по средата, това не плаши останалия свят. Така ако се утвърди нуждата и ефективността от тази диалогична роля и българите се заемат с нея, те могат да спечелят и ключова ниша за собственото си развитие в дългосрочен план. Освен това знаеш, че на границата, било на държави, било на култури, винаги има някак си повече възможности, когато можеш да видиш и съчетаеш две позиции, да осъществиш комуникацията между тях и т.н.