Според теб какво има отношение към Бог?
съзнателността - въпроса не опира до някакви неща, а до качеството на съзнанието, което влагаш в живота си, в бита си, във всекидневието. Безумие е да се смята, че хранителния режим има някакво отношение към Бог - много такива безумия са породени от религиите, намесили са Бог във всичко: храната, облеклото, секса и като цяло интимните взаимоотношения, кога, какво можеш да правиш и кога нямаш право да го правиш, от толкова натягане не е оставено свободно пространство за човека, Бог ни гледа от всякъде и има отношение към всичко, което правим, а това води до лудост и фактически човечеството е влудено.

Това са все принципни постановки, но те са фалшиви, защото животът не е само законосъобразен, всъщност той дори не е законосъобразен, а свободосъобразен. Всички принципи, всичко закони и норми, целия морал и нравственост, са фалшиви - ако бяха истински щяха да проработят, а фактите са други, човечеството нито е морално, нито е нравствено.

Но всички те са били нужни - някои хора, някои индивиди, са стигали такава съзнателност, че са ги въвели, оказали са влияние в/у околните и са ги убедили, че трябва да се спазват, защото са необходими, за да се подържа някакъв ред, за да се даде някаква основа на очовечаването и съответно цивилизоването. Преди хиляди години хората са били и канибали - да ядеш човешко месо е било също толкова нормално и естествено, както сега за нас е нормално да ядем животинско месо. Разбираемо е - хората са били по- примитивни, оцеляването е било в пъти по- трудно, така че си е било в реда на нещата да изядеш себеподобен. Но във всяка една общност/ племе са се раждали и човеци, които са постигали такива нива на съзнателността, че самото обичане и съпричастност не им позволявало да ядат човешко месо. Да dnaunseq е напълно прав - тези хора са били значително по- нежни от останалите, значително по- чувствителни, ако се в гледаме в природата, ще видим доста видове, които изяждат себеподобните си, това е тяхна нужда, за да оцелеят, но човека има разум посредством, който е намирал други по- ефективни начини да оцелява. Така постепенно канибализмът изчезнал - но разликата м/у това да ядеш човешко и животинско месо, всъщност не е толкова голяма, ако ти сервират човешко месо, а ти си мислиш, че е говеждо, нито би ти се обадила съвеста, нито ще намериш вкусова разлика, ще си хапнеш сладко и хич няма да ти е зле. Къде е разликата тогава - мисля, че е видно къде т.е. в съзнателността, ако знаеш, че това е човешко месо, би се отвратила на момента, дори да те насилят да го опиташ, ще искаш да повърнеш, вкуса му ще бъде най- гадното нещо, което си опитвала някога.

По същия начин, както за нас е напълно неприемливо и самата представа да изядеш човек, е толкова отблъскваща, че дори ни е трудно да проумеем как така прачовека е ял себеподобни, по същия начин един ден за човечеството ще бъде напълно необяснимо, как така ние сме яли животни. Това е то - въпрос на съзнателност, колкото по- съзнателно е едно същество, толкова по- чувствително, крехко и уязвимо е то, за това човешките бебета са толкова уязвими, никоя твар в природата не е толкова слаба, нежна, чувствителна, накърнима и беззащитна, като човешкото бебе, защото никоя твар няма неговото съзнание, това е да го кажем, бремето на съзнанието, колкото си по- съзнателен, толкова си по- чувствителен.

Така, че онова, което има отношение към Бог е съзнателността - въпроса не опира до нещата, а до качеството на съзнанието, което влагаме правейки тези неща. Нещата са света - съзнателността е света плюс Бог. Ако трябва да обясна с едно изречение цялото учение на Исус, бих казал именно това - света плюс Бог, това е неговото учение.