Интересно е, че ако хората сами трябваше да убиват животните, които ядат, поне 50% щяха да са вегетарианци.
има нещо вярно в това, но не е свързано точно с чувството за вина, а по- скоро със самата чувствителност. Независимо кой как размишлява за света и какви идеи поддържа, факт е, че никой и нищо в съществуването не е независим, самостоятелен и отделен от всичко останало остров - убивайки животно в повечето случаи хората чувстват страданието му, разбира се не при всички, някои са толкова закоравели, че дори и това им убягва.

Има духовни школи, които са много стриктни относно момента с яденето на месо - но уви често е било разбрано твърде погрешно, поради що тази забрана, доводите в повечето случаи са, щото така рекъл учителя, щото носи лоша карма, щото така заповядал господ, щото такъв е пътят към нирвана и разбира се съвременния вариянт, защото това е вредно. Но всички тези доводи са лъжа - яденето на месо няма никакво отношение нито към Бог, нито пък ти носи лоша карма, нито ще ти помогне за просветлението, а за вреди някакви да говорим е доста относително, тъй като факторите, с които следва да се съобразяваме за здравословен живот са значително повече. (примерно няма как да очакваш ескимосите да нагъват само треволяк и да са здрави) Причината поради, която са забранявали месото е много простичка - това е въпрос на естетика, на чувството за естетика, колкото по- съзнателен и чувствителен става един човек, толкова ще му е по- трудно да се храни с месо, защото знае, че за това е нужно убийство, нужно е да се пролее кръв, нужно е да отнемеш живот, но ........ човекът е най- висшето творение и всичко друго му е подчинено, така че си е съвсем в реда на нещата, да убиваме животни, за да се нахраним, човечеството все още е центъра на вселената, човекът все така се мисли за по- велик от заобикалящата го среда, защото знае, че може да я унищожи. Ала всичко това са фикции и илюзии, за да подтиснем истината на нашето същество, за да подтиснем чувствителността си, защото чувствителността е онова, което не ни позволява да нараняваме, тя не ни позволява да сме насилствени, умът не му пука за това, в механизъма на интелекта липсва онази способност, която да отреже убиващите ръце, законите и цялото право се основават на интелекта, за това и са толкова коварни, разумът винаги е коварен и лукав, сърцето е винаги искрено и открито, сърцето не може да наранява, то може само да прости, умът не може да прощава, той може да наранява, всичкото насилие в света е продукт на ума,умът наранява, защото не може да изпита болката от това нараняване, а сърцето не може да е насилствено, защото тъкмо сърцето е онова, което изпитва болката. Така, че вегетарианството е въпрос на естетическо усещане - и само тогава може да бъде вегетарианство.

Редактирано от Exaybachay на 09.12.13 18:38.