|
|
| Тема |
 Re: Нагон към смърт [re: _maycal] |
|
| Автор |
Lilla My ((мюх)) |
|
| Публикувано | 03.12.13 13:37 |
|
|
|
Да, в смисъл, че мога да се съглася с теб /даже направо - съгласна съм с теорията ти/
По горе наблегнах на следното: *За некрофилът "растеж/живот" е синоним на смърт/разруха/унищожение. Некрофилът се "съживява" от смъртта, тя го храни, поддържа, тя се превръща в самоцел и единствено решение за личното и груповото възкресение/господство.
А ти си го развил далеч по-добре:
В крайна сметка считам постановката "нагон към смърт" на Фройд е несъстоятелна, защото този нагон всъщност е такъв към преходно състояние на парабиоза, и след това към най-важното: "вечен живот", "спасение на човека във вечностнта", който има някои сходства с битието на плода по времето на престоя му в утробата на майката. Този вечен живот не може да се сведе до "неорганичното състояние", за което пише Фройд
Това обаче не дава задоволително обяснение на стремежа към ядрена война правилно отбелязан от Фром. В случая на ядрена катастрофа е доста съмнително какво е състоянието, което се опитва да постигне некрофилът... защото всеобщата катастрофа няма елемента на Феникс. Дори напротив - този стремеж към пълно унищожение/самоунищожение /проявен в края на ВСВ от Хитлер/ не може да се характеризира като награда, а е наказание. Смяташ ли, че некрофилът в стремежа към масовото унищожение търси всъщност една дълбока, нарцистична нирвана или по-скоро е "неорганичното състояние" на пълен покой от което всъщност няма завръщане към болезнената за некрофила реалност нон грата?
но мисля, че излязохме далеч от предмета на темата...
| |
| |
| 
|
|
