. Да се надявам, че ще съумея да организирам малкото си свободно време за четене на тази книга, както и нещичко от двамата велики психоаналитици Фройд и Юнг.
Колкото до религията, струва ми се, че беше вече оприличена на нож с две остриета. В един период тя може да даде жизнен импулс. Човек, бдящ над себе си, ще усети, че в един момоент религията сякаш го води до една задънена улица. Ако човек е загрижен за образованието си, но не прояви интелигентност да чете систематизирано и се отдаде на безразборно четене, ще стигне до един кризисен момоент.
В религиозния живот кризисният момент е задължителен етап. Тогава е нужен духоносният наставник, който разбира душата и знае как да я предпази от "подхлъзване" или "залитане". Ако душата остане сама в собствения си душевен облак, може лесно да погине. Ако подвижниците говорят за духовен етам на "богооставеност" и някои споделят частично от душевните си терзания, то можем да си представим зеещата бездна, готова всеки момоент да погълне во-веки самотната душа без ръководство в живота.
Като илюстрация на горните си думи ще укажа на Пушкин и митрополит Филарет Дроздов. Тяхната поетична кореспонденция сме я засягали в клубовете.
В момент да душевно терзание, Пушкин пише в пресата:
Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена?
Кто меня враждебной властью
Из ничтожества воззвал,
Душу мне наполнил страстью,
Ум сомненьем взволновал?..
Цели нет передо мною:
Сердце пусто, празден ум,
И томит меня тоскою
Однозвучный жизни шум.
Монахиня Касиния Везенкова обичаше да подчертава, че всяка книга е своеобразна изповед на автора. Нейният пра-пра-пра чичо Московският митрополит Филарет, на когото Русия отчасти дължи отмяната на крепостното право, прочитайки във вестника стихотворението, пастирски прозира в душата на поета и на следващия ден му отговаря:
Не напрасно, не случайно
Жизнь от Бога мне дана,
Не без воли Бога тайной
И на казнь осуждена.
Сам я своенравной властью
Зло из темных бездн воззвал,
Сам наполнил душу страстью,
Ум сомненьем взволновал.
Вспомнись мне, забвенный мною!
Просияй сквозь сумрак дум —
И созиждется Тобою
Сердце чисто, светел ум!
Духовният им диалог продължава. Има ли го днес духовният диалог в религиозната сфера? Несъмнено, но светът обеднява както на християни, така и на духоносни расоносци. Мисията на последните е точно в това - да внесат ведрина и светлина в миг на душевно отчаяние или помрачение…
|