"Никой не ме разбира!"; "Животът няма смисъл!"; Мрязя целия свят, всичко живо, включително и себе си!" са юношески вопли, породени от усещане за невключеност в награждаващи общения, а не от сложни екзистенциални размишеления за смисъла на живота и мястото на човека в космоса.
тука няма да се съглася и дори смятам, че както вие и Прокимен, така и църквата изглежда сякаш не познавате духа на днешната младеж, далеч сте от бита, да го кажем от съвременната мода на младежта.
Преди време в "християнство" се разви тема, която беше предназначена за други казуси, но се стигна и до разглеждане в дълбочина този въпрос, за да не се повтарям, можете да хвърлите един бърз поглед - въпроса бе засегнат горе- долу около този ми пост. (уточнявам, защото в началото разисквахме други неща)
20 век (и сега началото на 21век) се насади точно това безумие - че животът наистина няма никакъв смисъл. Малко хора си дават сметка какво всъщност пропагандират - лошото е, че тази нагласа се насажда от големите авторитети на интелектуалния елит, а когато елита пледира някакви становища то ще е един вид немодерно да не се съгласиш с тях, ще бъдеш глупак, а и нещо повече, постоянно се натяква идеята, че щом търсиш смисъл в живота, значи си слабохарактерен и с лабилна психика т.е. от смисъл в живота имат нужда мекушавите, слабите, че това е признак на малодушие, а сами се досещате, до какво води това, каква тежест имат подобни твърдения и как именно малодушниците ги приемат с лекомислие, защото никой не иска да бъде възприеман, като човек с лабилна психика, а щом да търсиш смисъл в живота е признак за лабилна психика, значи решението е ясно: смисъл в живота няма и аз съм силен щом размишлявам така, а другите ще ми бъдат за присмех. Да наистина тези изводи не се правят след сложни екзистенциални размишления, но сякаш масово хората са изгубили и погледа, който им дава нужната яснота т.е. дори да се напънат да мислят, пак стигат до безсмислието на живота. Вие визирате само младежта, за която е характерно по- детинското и незряло отношение, но този тип (не)разбиране идва първо от възрастните, от хората, които са примери на съвремието.
Да Прокимен в известен смисъл е прав, като казва, че проблемите водещи до самоубийствата, започват първо от семейството, това е така, защото родителите са изгубили религията - не, че само нерелигиозните хора се самоубиват, а че религията е изгубена, дори от вярващите. Атеистите възхваляват и празнуват упадъка на религиите, но дори не подозират, че празнуват самоубийствата на собствените си деца - те си мислят, че празнуват някакъв напредък, някаква идваща свобода, но това, което идва е точно робството на собствените им умозаключения, достатъчно е да погледнем, какво се случва в развитите западни общества: депресии, психози, сексуална незадоволеност и извратеност, невротизъм, апатия, да си психотерапевт в момента е една от най- печелившите професии на запад, това е един от най- проспериращите занаяти и тези хора не лекуват само младежи, те лекуват и родителите на тези младежи, защото всички пият от една и съща отрова.
Редактирано от Exaybachay на 30.11.13 19:31.
|