докато той започне да се движи около самия себе си.
тъкмо тук Маркс не е успял да продължи, защото точно така се поражда религията, чрез движението около себе си - за това последния завет на Буда е "бъди светлина на самия себе си". Фактически по- правилно е да се каже, че религията се създава от учениците, от наследниците, но така или инак нейния корен е именно индивида, а не обществото, а още по- малко пък държавата. Маркс действително е бил природно умен човек, но така и не е успял да разбере, какво представлява религиозния подход - не можеш да отхвърлиш илюзорното щастие, преди да си намерил действителното, защото тогава ще бъдеш просто нещастен и нищо няма да намериш, не можеш да отхвърлиш веригите на мрака, докато не срещнеш светлината, срещата със светлината отхвърля веригите на мрака, така че критиката на религията, в обща сметка заменя една илюзия с друга, повече от това не може да постигне.
Достатъчно е да се проследи историята, за да се види, че религиозния вакуум успява да утрае съвсем кратко и за този период, настава небивал хаос и гнет, защото липсва спояващата сила на всяка една цивилизация - самите критици и унищожители на религии, създават нови.
|