Какво разбираме под религия - на най- простичките въпроси се отговаря най- трудно. Не знам дали ви е направило впечатление едно всеобщо в историята явление - за религията (като цяло - не визирам само християнството) има изписани адски много книги и текст, има философски, богословски, исторически, художествени, всякаква писмена литература има относно знанието в религиите, техните възгледи, традиции, ритуали, кое, как се е развило, трансцедентирането на идеите и мисълта, преходите, съпъстващите исторически събития от политически и социален характер, в днешната информационна ера е направо изумително колко много богат материял може да се намери за религиите и за всичко свързано с тях, още от самото им начало та до ден днешен, но това което ми е изключително трудно да намеря е не историята на религията, а историята на молитвата, историята на медитацията.

Можем да проследим историята на религиите, това не е много трудно, тъй като така или инак информация някаква съществува - коя, колко е вярна е отделен въпрос, мисълта ми е, че има, но изглежда, че почти нищо не знаем за възникването и историята на молитвата. Как се е случила молитвата, какво е станало с човешкото същество, от къде е дошла - ние съдържаме характеристиките на всичко в заобикалящата ни природа, всичко, което правим има своя аналог в природата, но молитвата .....? Животните също правят любов, също, като нас пеят и танцуват, и се хранят, и се карат, и се сдобряват, и имат общества, и имат структура, имат и език, с който се разбират, и имат гнезда, и имат дупки, в които да се скрият и т.н., но никъде в природата няма да видиш животно, което да медитира. Никъде няма да видиш животно, кое да е обърнало лице към небето в израз на молитва. Изглежда молитвата е нещо необичайно, нещо не съвсем логично, нещо свръх, нещо психологическо непознато (или може би добре забравено). Молитвата е това ...... има една история за будистки учител, който медитирал до реката, един човек дошък и го попитал "можеш ли да ми кажеш с една единствена дума каква е същността на твоята религия?". Учителят останал мълчалив, напълно тих, като че ли не чул въпроса, човекът казал "да не си глух?", а учителят отвърнал "чух въпроса и ти отговорих - не видя ли паузата", човекът отговорил "не мога да разбера този мистериозен отговор, можеш ли да бъдеш малко по- ясен?". Тогава учителят написал с пръста си в/у пясъка думата "медитация", човекът казал "сега поне има нещо, което да прочета, малко по- добре е от първия път, поне имам дума в/у, която да се замисля, но не можеш ли да си по- ясен?". Учителят пак написал "МЕДИТАЦИЯ", този път разбира се с по- големи букви - човекът се почувствал смутен, объркан и гневен, и казал "но ти пак пишеш медитация, не можеш ли да бъдеш още малко по- ясен". И тогава учителят написал с огромни големи букви и интервали "М Е Д И Т А Ц И Я", а човекът отвърнал "ти явно си луд". Учителят казал " вече направих голям компромис - първия отговор беше правилния, втория не беше толкова правилен, третия беше още по- грешен, а последния съвсем грешен, вече извърших грях" изтрил всички думи, които написал и казал "моля те чуй първия отговор - той е най- точен".

Та накратко казано, това разбирам под религия - молитвата. Надявам се да не ме питаш сега, какво разбирам под молитва.

A какво очаквам - в този въпрос има една подробност, нагласата за "очакване" предполага и възможността да не избера религиозността т.е. вярвам, защото очаквам, в момента, в който преценя, че очакванията ми няма да се сбъднат, мога да избера и да не вярвам. А понякога животът така се развива, че личната ти религиозност е независима от очакванията ти. Разбира се и аз, като всяко човешко същество имам някакви свои очаквания - терзанията, тревогите, страданието, вътрешния конфликт, неспокойството и всички други човешки негативи са ми присъци, така че и аз неизбежно имам някакви очаквания относно тези въпроси или можем да ги наречем състояния. Но не отдавам такава значимост на тези очаквания - не, че не се оглеждам в резултатите или, че не ги вземам в предвид, но ги възприемам по- скоро, като признаци, като пътепоказатели. Примерно, възможно ли да е почнеш да обичаш, да вярваш в любовта, очаквайки нещо - да си кажа, ей сега ще почна да обичам, защото ще получа еди какво си. Да речем, че ще е възможно, но що за обич ще е това сметкаджийство - действителността е, че човек започва да обича, причина няма, любовта просто връхлита без да те пита за мнението ти, в нея няма интервал от време, тя става от само себе си, изведнъж. Очакванията идват след това, не преди това - какви ще са няма значение, женитба, сватба, деца, семейство, вечен спътник в живота, взаимно доверие и т.н. всичко това идва след появата на любовта, не преди нея. И ето го парадокса - всичките тези очаквания могат да се сбъднат, но любовта да си отиде, пак така внезапно, както е дошла, без да те пита, без да те предупреди, просто се случва. В това е преломния момент - имам очакванията, но те не диктуват личната ми религиозност, те не могат да я определят, не могат да я фиксират и за това не им отдавам такава значимост, не им обръщам чак толкова внимание. Трябва да призная, че ми зададе опасен въпрос - за толкова години никой не се е сещал да ме пита това, а аз съм го задавал на много хора. Ако настояваш за отговор, аз мога да дам, но той ще изглежда безсмислица, защото ще е парадокс - очаквам неочакваното; или религиозността ми няма очаквания; или очаквам да превъзмогна очакванията си и същевременно, дори това не очаквам; или аз не очаквам, аз посрещам. Така, че благодаря за въпроса, това е дързък въпрос, но по- добре не ми искай отговор, защото религиозността при мен се е случила, преди очакванията ми, а дори и въпреки очакванията - моята религиозност не може да се разбере с обичайния възглед, според който за всяко нещо си има причина, за всяко човешко действие и избор има предпоставка, има и цел. Сухата логика е скована и рамкираща, моята религиозност е обратното - освобождаване на пространство, за да се случват нещата, а какво ще се случи и какво очаквам, не е задължително да се припокриват и даже, за да стане миш маша пълен, ще кажа, че ако очакванията ми се оправдат, то това за мен ще е признак, че нещо не е наред, че нещо пропускам. :Д