"........................................... Простащина е това да се насъсква площада да избере друг порочен митрополит, който ще им подходи повече. Значи битката за "чиста Църква" не е принципна, а само и само Наум да бъде, а не Борис.

............................................................

Принципно, а не личностно
..........................................................................

2) Имаме прецедент с последните избори за Доростоло-Червенски митрополит в гр. Русе в лицето на митрополит Софроний. Никой не е искал простакът да става митрополит. Гласували за един интелектуалец и на второ място за "неизбираемия" откачалка и простак Софроний. Става така, че Софроний става митрополит. Месеци наред е бил подложен на телефонни обаждания и обиди. До края на живота си, дядо Софроний беше в съзнанието на владици и църковници - простакът, смахнатият и какво ли не. Епархията му беше образцова и само той не прекланяше глава пред комунягите, макар и да е имал някакви партийни заслуги. Само той протестираше против религиозните ограничения на властта. Съжалявам, че русенските попове, които ми ограбиха архива са отвлекли и един владишки протест с историческо значение, който не мога да публикувам.

Нека оставим нещата на Бога, но да сме почтени в листата. С порочна листа не може да става девствен избор и манифестация на Светия Дух. Ако да беше уличен само Борис, добре, но питанката ми е защо се омаловажават пороците на другите?!

Понякога, а всъщност моного често, действа принципът да се избира по-малкото зло.
Освен това, принципността винаги се "среща" с личностния момент. Казано по друг начин: Всичко в живота, освен принципно, е (и) лично*!



Впрочем, този Наум го подозират в практикувана хомосексуалност ли?... На едно място четох, че бил много стеснителен ли, много "насмитащ" се при социални изяви!??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите