Прокимен - и този вътрешен конфликт има достатъчно свои си странности, та да не може да се разглежда еднозначно, тъй като се поражда от доста дълбоко ниво.

От една страна аз подържам тезата, че религията просто не е лъжица за всяка уста, не знам как вие мислите по този въпрос, но имам основания за това становище. За по- ясно можем да погледнем науката, която откри и създаде безчет блага за човеците, но въпреки всичко, попаднала в ръцете на лутащи се души, създаде и огромни беди. Религията е нещо толкова драстично и опасно, че виждам как на самия мен ми е трудно и да прозра някои неща, и да проява куража за безусловното упование - за мен е безспорен факт, че да следваш Исус е едно от най- трудните предизвикателства, които човек може да приеме, макар да прозвучи грубо, ще си позволя да кажа, че ходенето на църква, кръщаването, причастието, рецитирането на молитви, четенето на Библията са отбий номер, нито животът, нито любовта, нито Бог е толкова евтин ..... или поне не би трябвало да е така. Така, че от една страна действително не мисля, че религията е за всеки човек- според мен първо трябва да се породи необходимостта, инак пропускаш есенцията на религиозността.

От друга страна, тъкмо в религията е онова, за което жадуват всички души- може да е съзнателно, може и да е несъзнателно, това няма значение, така или инак, душата търси своя дом, а как да й откажеш, след като вътрешното ти чувство е такова, че не ти позволява. Има един анекдот, с който предполагам няма да се съгласиш, но в контекста на написаното от мен, смятам, че ще ясен акцента, който визирам: след като Исус се възнесъл на небето, архангел Гавриил го попитал "твоите ученици не успяха да те разберат - ти опита, но те пропуснаха, сега какво ще правиш?", а Исус отвърнал "ще правя това, което и до сега съм правил - ще продължа все така да ги обичам".

Редактирано от Exaybachay на 25.11.13 18:34.