Ще Ви разкажа нещо и простете ако вече съм го правил, но за мен това е показател да това, което се случва.

Знаете, че всяка година ходя по 10-15 дни в Родопите. Има едно помашко селце, вдън гори тилилейски, на 3 км. от границата с Гърция. 90 жители, няма магазин, няма нищо. Но имат църква. Нова, от 2003 год.
През 2000 год. дядо Арсений лично покръства 20 човека, в последствие още 15-20. Построява се и църква. Всяка година, поне веднъж, със прословутата зелена лада, дядо Арсений е там за да служи, да говори с тях, да седне на масата с тях. Откак почина, Царство му небесно, очевидно колоната от мерцедеси и беемвета, трудно може да стигне по разбития път до селото. През последните 7 години само веднъж е служил девинския поп, който обаче редовно ходи да прибира касата за дарения от стотиците туристи като мен, които умилени, че в сърцето на помаклъка бие камбана, дават някаква лепта. Когато попитах в Девин защо не се служи в това село, ядния отговор беше - баа, че то там са 5 човека и кви християни са?

Но, тези "никакви християни" в салона, в които се събрат - нещо като читалище, кръчма, кафене и зала за празници, са окачили две малки портретчета в дървена рамка - едно на Левски, и едно на дядо Арсений. И редовно ги бършат от прах и изправят, ако леко са се накривили.

---

"Играем си на шикалки с Бога".
Ще станат вече 10 години и не мога да изтрия от паметта си това изречение.

---

Мисля да приключвам, за това - честит имен ден и по молитвите на св.Климент Охридски да имате здраве и сполука във всяко добро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от AnimaMeaTibiAmandi на 24.11.13 23:14.