По мои впечатления, католиците са склонни да приемат нечии мистични преживявания за автентични, но след внимателна и прецизна проверка. Отчасти съм запозната само с историята на Фаустина Ковалска, докато четях превеведените на български откъси от дневника и. Тя е била полуграмотна селянка, постъпила съвсем млада в манастир. Дълго време е крила в пълна тайна от всички, с изключение на изповедника си, своите видения и разговори с Христос, вършела черна работа в пълно послушание, молила се е непрекъснато и в себеотрицанието стигнала дотам, че на няколко пъти болна и на легло отказвала да приема лекарство, докато Христос не и наредил да се лекува, защото му била нужна (описано в дневника и). Нейният духовен наставник първо я подложил на психиатрични прегледи. Когато установил, че е психично здрава, наредил и да води дневник, в който да описва мистичните си преживявания. По едно от тях е нарисувана иконата на Божието милосърдие и след смъртта и установен празникът на Божието милосърдие в първата неделя след Великден, пак по указания от виденията и. Изповедникът и я представя и на виден професор-богослов, който без съмнение също е подложил виденията и на проверка. Мисля, че е била и стигматичка.
Сестра Фаустина починала на 33 г. от туберкулоза. Около 10 г. след смъртта и, през 1947 г. Църквата започва разследване и събиране на информация за нея. Разкази за нея под клетва са събирани от семейството и и сестрите монахини от манастирите, в които е служила.

Дали е била в състояние на здрава мистика, не знам, КЦ специалистите са и го признали, но ако това е критерий: би трябвало да подхрани самочувствието на недостойнство и да даде импулс към покаяние, по-скоро е била.

Какви са критериите на православните за оценка на автентични мистични преживявания?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите