Ще бъда кратък поради липса на време:

І-ви принцип: Никой не следва да бъде освободен от отговорност за извършени деяния, поради факта, че същите и/или подобни деяния са извършвани от друг и/или други. Така прави еди кой си и/или така правят всички не основание за снемане на отговорнст и/или реабилитация. Ако това съображение бъде въздигнато в правило, то от утре спокойно можем да се избиваме по улиците, както и когато си поискаме.
Това, че покойните патриарх Кирил и не знам си още кой са били семейни някога си, е на първо място техен проблем пред Бога и е бил приживе техен проблем за пред хората, които са им се доверявали. Това не е мой проблем, нито пък е основание да нямам право да изказвам мнение за това, което е сега и за този, който е сега. По тази логика можем да бъдем питани къде сме били, когато св.Максим Изповедник е бил сам срещу всички!
Достигната е една граница на търпимост. Хората или част от тях не искат повече да понасят мерзостта, която вече не е просто част от ежедневието ни, а самото ни ежедневие.
И ако Бог допусне тази мерзка личност маскирана като Христов епископ да "стопанисва" Варненска епархия, то това ще да е заради нашено безверие, малодушие и най-вече - равнодушие.

ІІ-ри принцип - отговорността е лична! Не мога да нося отговорност и да бъда заставян да отговарям с вменена вина, защо еди коя си жалба не публикувана преди, по време или след това; защо еди кой си бил содомит, защо еди кой си не знам си какво. Мога да нося отговорност и да отговорям за моите дела, за моите думи, за моите действия и бездействия.

Аз съм най-обикновен мирянин. Като такъв дори и не си помислям, че съм този, който ще въздаде справедливост и ще пребори злото и да не дава Господ да се умопобъркам с манията, че аз ще разоблича и ще преборя световното зло!
Не съм нито синодал, нито съм в клира, нито съм в кюпа с църковните интриганти, чиято православност се изчерпва с клюки за този и онзи, подмазване на този и онзи, и приятелства с дядо този и дядо онзи. Както и не претендирам (и не искам) да знам всички църковни интриги, омрази и отватителни деяния. Както и претендирам да не нося отговорност за всички извършвани мерзости от този и онзи. Изразявам моето виждане по конкретен въпрос. И тежи на моята съвест да изразявам позицията си по въпроси, с които съм запознат и за които имам дълбокото вътрешно убеждение, че следва да изразя мнението си за неща, които считам за нередни и дори престъпни.

В случая - този така наречен Агатоникийски епископ е една безподобна разбойническа мутра, на чийто просташки изпълнения съм бил и личен свидетел и неговата номинация и избор са кулминация на псевдоцърковния разгул в БПЦ.

Много добре съзнавам къде е корена на тази мерзост запустение. Той и сега е корен. Защото отново Синода забърка тази отвратителна история. Моя е грешката, е че съм се опитвал в тези хора да открия духовници и съм отказвал да видя, че те са просто политикани и бизнесмени без (с малки изключения) капка страх от Бога.

Редактирано от AnimaMeaTibiAmandi на 20.11.13 16:47.