Проблема е че и в тези трудни за много хора дни в БПЦ има свестни хора и свещеници и монаси и миряни обаче те не попадат (и не се блъскат да попаднат) в светлината на прожекторите.

За еди кой-си митрополит ще се изпишат тонове че имал еди каква си кола и правел далавери а в същото време не видях една статия за някой който се е отказал от доходна кариера в западна Европа и е станал монах в БПЦ (лично зная за такъв случай наскоро), или за хора които ден след ден си вършат съвестно работата независимо от трудностите и лишенията (и лошото отношение и подигравките които валят подсилени от общественото мнение формирано от пресата в която се тиражират главно престъпленията).

Не оправдавам в никакъв случай престъпления и далавери на духовни лица, но и пресата определено няма принос в подобряването на положението защото не е достатъчно да се изобличат проблемите и положителните събития заслужават внимание, даже и повече от отрицателните защото се постигат в много неблагоприятна за духовността среда.