от страна на психиатъра д-р Христо Димитров (през 70-те години), по отношение на религията:

"Религията е проблем, върху чиято психологична същност Фройд се спира още през 1904 г. в “Психология на всекидневието” и върху който се връща в редица от по-късните си трудове, особено “Тотем и табу” и “Бъдещето на една илюзия”. Той приема, че тя възниква под влиянието на няколко основни исторически и биологически условия – слабостта на човека и суровостта на външния свят, който не позволява задоволяването на основните нагонни потребности. “Животът, такъв, какъвто ни е наложен, е много тежък за нас, той ни носи прекалено много болки, разочарования, неразрешими задачи. За да го понасяме, са ни необходими средства за неговото смекчаване.” Едно от тези средства е религията. Чрез нея човек може да осъществи, макар и по имагинерен начин, своя стремеж към щастие. В този смисъл религията според Фройд е твърде сходна с неврозата и представлява един от най-ранните и най-утвърдените “социални” опити за преодоляване на ограниченията и нагонното задоволяване, предизвикани от изискванията на съвместния обществен живот. От психологично гледище тя използва познатите в неврозообразуването основни механизми – проекция, идентификация, заместващо образуване и др. Чрез проекцията се “изнасят” навън, върху божествените образи, вътрешните нагонни пориви както либидинозни, така и разрушителни. Поради това “доброто” и “злото” начало според психоанализата са съществували във всички религии ( напр. Ормузд и Ариман, Богът и дяволът и т.н.). Проективният механизъм намалява вътрешното напрежение главно чрез “оневиняване” на нашите деструктивни желания ( омраза, гняв, причиняване зло на другите и т.н.). Последните вече изхождат не от нас самите, а от образа на “злия бог – сатаната”. Фройд приема, че най-голяма роля в религиозното изживяване играе механизма на идентификация, тъй като чрез него се преодолява ситуацията на безпомощност и се получава чувство на сигурност. Тъй като първоначално "всеки създава бога по образа на своя баща", отъждествяването или приближаването до този идеален образ ни изпълва с вътрешна сила и чувство на задоволеност. Религиозно мислещият човек се чувства сигурен и щастлив, когато следва повелете на своя бог, т.е. когато се приближава да него. Значението на този механизъм според Фройд се разкрива твърде ясно в някои патологични случаи като напр. индивидуалните или масовите хистерични психози през средновековието, в които вярващите се идентифицират напълно с Мадоната или с Христос, получавайки своето психотично блаженство. Механизмът на заместващото образуване, който е характерен преди всичко за натрапливата невроза*, изпъква главно при религиозните ритуали, които напомнят до известна степен натрапливите ритуали. Както при невротика натрапливото миене на ръцете замества желанието за "морално очистване" чрез една телесна дейност, така и при редица религиозни ритуали определени предмети или действия заместват вътрешните желания или символизират отношението на божеството.
В съответствие с общите си разбирания Фройд смята, че най-дълбокият двигател на религията е Едиповият комплекс. "Би могло да се допусне, че религията, държавната организация, правото и нравствеността са възникнали в праисторическото минало на човечеството паралелно като реактивни образувания срещу Едиповия комплекс". Чрез религията човек се освобождава от чувството за вина, произлязло в праисторията от изложената хипотеза на Фройд за "първичната орда" и за убийството на бащата от синовете. Тежестта на това престъпление се "неутрализира" чрез споменатата идентификация с бога-баща или чрез самонаказание. Това обяснява повтарящият се в почти всички религии мотив за "изкуплението" и на причастието, чрез което се поемат кръвта, тялото и същността на бащата." От психоаналитично гледище религията е и първата форма на организиране на социалните отношения в обществото. За тази цел тя използва преди всичко религиозните и нравствени норми и забрани, които според Фройд се отнасят главно до ограничаване на сексуалните връзки, особено инцестните, и до предотвратяване нараняването и убийството на околните. Най-общо религията се опитва да осъществи три основни функции – задоволяване на стремежа към познание, успокояване и намаляване на страданието и предписване на етични норми. И”Първо, тя задоволява човешкия стремеж към знание, прави това, което науката се опитва с нейните средства, и влиза тук в съперничество с нея. Когато успокоява страха на хората от опасности и превратности на живота, когато ги убеждава в добрия изход и им дава утеха в нещастието, науката не може да съперничи с нея. В своята трета функция, когато дава предписания, издава забрани и ограничения, религията са отдалечава най-много от науката. Защото последната се задоволява с това да изследва и да установява.”



*натрапливата невроза или обсесивно-компулсивния синдром са обвързани, счита се, с фиксации главно в анално-садистичната фаза на психосексуалното развитие"

от “Психоанализа и философия”, д.р Христо Димитров, 1973 г.

Редактирано от _maycal на 15.11.13 16:01.