Указаните библейски предмети, съставляващи част от първосвещеническото облекло се ползвали за узнаване на Божията воля в онези случаи, когато някакво дело се отнасяло до интереса на целия народ или в особено сложни ситуации, когато било необходимо нарочното Божие ръководство.

Според книгата, Моисей сложил върху брат си Аарон нагръдник с "урим" и "тумим": "преметна му нагръдника, а върху нагръдника тури "урим" и "тумим"…" (Левит 8:8).

От българския превод не става ясно, но в оригиналния текст има предлог, който би могъл да се преведе както "на" (върху), така и "в". Същият предлог е използван в Изход 25:16, в който текст се говори за двете каменни скрижали, които трябвало да бъдат сложени (вложени) в ковчега на завета (Изход 31:18).

Някои изказват мнение, че под "урим" и "тумим" се разбират 12-те камъка, които били прикрепени към нагръдника.

За несъстоятелността на подобно предположение говори онзи библейски момоент, че когато помазвали Аарон за първосвещеник му наденали нагръдника, към който били вече прикрепени 12-те камъка, а след това във въпросния нагръдник вложили урим и тумим.

По всяка вероятност това ще да са били самостоятелни предмети.

Кой как си представя да са се използвали урим и тумим?

Урим и тумим трябвало да се намират "на Аароновото сърце" когато той влизал "пред лицето Господне", т.е., когато се допитвал до Бога, стоейки в светилището пред завесата, закриваща входа в Светая Святих.

Изразът "на Аароновото сърце" ще да означава, че урим и тумим били влагани вътре в двойния нагръдник, който наподобавал джоб (Изход 28:30).