Накратко лутането идва от 2 неща: липсата на календар и липсата на някой, който да те наблюдава. Човешкото същество е същество, което съществува за общностен живот, но заради житейски ситуации или пък заради абстрактността на интелетуалната и мисловна дейност, човекът е отделен. И тук идва моментът на двата споменати елемента. В един филм един корабокрушенец си нарисува някакъв картоф с 2 очи, който стана негов "приятел" и оттам насетне нещата му потръгнаха. Почна да си води и календар (дневник). Всъщност, това е типично и за капитана, нали.

Понеже в темата говорите за лутане в литературата, малко трудно ще излезнете от лутането, ако не сте пред наблюдател (Бог). Това е основното. При будистите, там имат някакъв изчанчен наблюдател вместо Бог, а именно, как аз сам съм наблюдавал иззад себе си или нещо такова (зад разума). Наблюдателят поставя и перспектива на събитията, които иначе нямат атрактор (или полюс), спрямо който да се подреждат.