|
Който желае може да съкрати това писмо -малко или много - и да изпрати до Синода. Който се страхува да изповяда вярата си, да не го прави.
До Негово Светейшество
Г-н Г-н + НЕОФИТ
Патриарх български и митрополит Софийски и
До членовете на Св. Синод на БПЦ-БП
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Възмутени от наскорошните критики на патриарх Вартоломей към архиереите на поместната ни Църква относно неучастието им в икуменическото движение, долуподписаните свещеномонаси, свещенослужители и миряни изразяваме категоричното си несъгласие с възобновяване на членството на БПЦ-БП в Световния съвет на „църквите”. Църкви извън Едната Христова Църква няма. Основен критерий за принадлежност към Христовата Църква е „правилното и спасително изповядване на вярата” (преп. Максим Изповедник) , истинската и точната вяра (св. Григорий Палама) . Вселенските Събори винаги са предавали еретиците на анатема, т.е. на отлъчване от Църквата. Това разделение е произлязло в изпълнение на Христовите думи „Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а – раздяла” (Лука 12:51). На Вселенските Събори са се изпълнили словата на Спасителя, казани на апостолите и техните приемници - епископите на Православната Църква: "Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18).
Освен това, догматическите постановления на Вселенските Събори, съдържащи анатема срещу еретиците, са били обявявани въз основа на апостолските думи: "Изволися Святому Духу и нам" (Угодно бе на Светаго Духа и нам) (Деян. 15:28). Следователно постановленията и анатемите против еретиците са произлизали не само от св. отци на Вселенските Събори, но и от Самия Св. Дух.
Но и това не е всичко. От думите на Христа: "Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето" става ясно, че анатемите срещу еретиците, т.е. тяхното отлъчване от Църквата преминава и в бъдещия живот и че всички съзнателни еретици след смъртта си не наследяват Божието Царство.
Твърде поучително в това отношение е откровението, което е имал великият Божий угодник Симеон, Христа ради юродиви. Бог му открил, че душата на знаменития учен-богослов Ориген е загинала и се намира в адските мъки заради неговите еретически учения . Подобно откровение имал монах Теофан, както се разказва в известната книга на блажени Иоан Мосх "Луг Духовный". Той видял в адските пламъци същия този Ориген, Арии, Несторий и много други еретици . За това, колко е ненавистна на Бога ереста свидетелствува и видението на преп. Кириак Отшелник. Божията Майка, която му се явила заедно със св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов, не благоволила да влезе в неговата килия, въпреки всичките му молби, само защото при него, между другите книги се намирали и две слова на еретика Несторий .
Православните икуменисти не само не са послушни на Православната Църква, но даже открито я обвиняват в греха на разделението. Но не Православната Църква, а еретиците са създавали ересите. Православната Църква до мъченическа кръв е защищавала от еретиците чистотата на православната вяра. И ако не беше тази борба, то православната истина, чрез смесването й с еретическата лъжа, би престанала да съществува, а заедно с това би изчезнала от лицето на земята и самата Православна Църква. Следователно трябва не да обвиняваме последната, че тя не се е смесвала с еретиците, а се е отделила от тях, но да я ублажаваме за мъченическите подвизи на разделението, което се е наложило поради надигането на еретиците срещу Църквата, срещу нейните богооткровени и светоотечески истини и дори срещу Самия Бог.
Патриарх Вартоломей, проповядвайки гласно и безгласно икуменическата всеерес, неколкократно нарушава 10то и 45то апостолско правило, които забраняват молитвено общение с еретици. В своето тълкувание на 45то правило големият канонист Смоленският епископ св. Йоан (митрополит Тоболски) казва:
"Правилата се стремят не само да запазят православните от заразата на еретическия дух, но да ги запазят и от безразличието към вярата и към Православната Църква, което лесно може да се появи от общуването с еретиците в областта на вярата. Такова положение ни най-малко не противоречи на духа на християнската любов и търпимост, който е отличителна черта на Православната Църква. Защото има голяма разлика между това да търпиш заблудилите се във вярата, като живееш с тях във външно гражданско общение и това - да встъпваш безразборно в религиозно съприкосновение с тях, тъй като последното означава, че ние не само не се стараем да ги обърнем в Православието, но и самите се колебаем в него".
По повод на горното тълкувание на еп. Йоан Смоленски, трябва да се имат предвид и думите на св. Киприан Картагенски, който казва, че еретиците никога няма да се присъединят към Църквата, ако ние самите ги укрепваме в убеждението им, че те също имат църква и тайнства... Така че, нека проявим загриженост и към инославните като ясно свидетелстваме, че извън Христовата Църква спасение няма, а не като косвено ги успокояваме, че различията не са чак толкова големи или че по въпросите на вярата може да има компромиси и преговори.
Икуменизмът не ще може да възтържествува, докато не затвори в своя световен икуменически обръч всички Православни църкви. Нека обаче не допускаме неговата победа! Като не забравяме неговата същност и целите, преследвани от него, нека всецяло да отхвърлим това движение, защото в него се крие отстъпление от православната вяра, предателство и измяна на Христа, които ние със всички сили трябва да се стремим да избегнем, помнейки думите на преп. Серафим Саровски: "Горко на онзи, който макар и само на една йота е отстъпил от Вселенските Събори." Живеем в свят, който е враждебен на Христа и на Неговата св. Православна Църква. Затова дружбата с този свят е, по думите на апостола, "вражда против Бога" (Иак. 6:4).
Нека да не се смущаваме от това, че православните икуменисти ни обвиняват в липса на любов към инославните християни, задето ги отхвърляме от нас. Преди всичко такова обвинение не отговаря на действителността. Нашата св. Църква винаги се е борила с ересите, борила се е с тях даже до кръв. Но хората, изпаднали в ерес по внушение на дявола, Православната Църква винаги е съжалявала. Движима от любов към тях, тя им е налагала епитимия, стигаща дори до отлъчване от църковно общение. Но тя никога не е прекратявала и няма да прекрати своята молитва, това дихание на истинска благодатна любов, за вразумяването и връщането на еретиците на пътя на спасителната истина. Ето как св. Църква ни учи да се молим за тях: "Отстъпилите от православната вяра и заслепени от гибелни ереси просвети със светлината на Твоето познание и присъедини към Твоята Света, Апостолска и Съборна Църква." (Поменикът към сутрешното молитвено правило). Освен това Св. Църква никога не е спирала да благотвори на изпаднали в нужда хора, без оглед на това дали са православни или не.
Така Св. Църква различава самите ереси, срещу които изисква безкомпромисна борба, от хората, изпаднали в тези ереси, към които простира своите майчински любвеобилни обятия. Нас ни обвиняват в липса на любов към инославните християни всъщност за това, че ние не се отнасяме към икуменическото движение както „православните” икуменисти. Но в това свое отношение към икуменическото движение последните нарушават св. канони, като потъпкват догматическото учение за Църквата. По такъв начин отношението на „православните” икуменисти към икуменизма представлява пълно безчинство. Но в безчинството, според св. ап. Павел, няма любов. "Любовта – казва той, - не безчинствува." (I Кор. 13:5). Ясно е, че не у нас, а у „православните” икуменисти липсва любов към инославните християни, защото у тях няма любов, а — безчинство. Нека те сами запитат своята съвест и тя ще им каже какво лежи в основата на тяхната икуменическа дейност и на тяхното отношение към инославните християни, дали любов към последните или нещо друго?!
Да ни избави Господ от такава любов и от такова отношение към икуменическото движение... Нека нямаме абсолютно никакво общение с това движение. Нека в този случай се ръководим от думите на Свещенното писание: "Не се впрягайте (под чужд ярем - по слав.превод) заедно с неверните, защото какво общение има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлината и тъмнината? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?" (2 Кор. 6:14-15).
В годините на антихристовия комунизъм БПЦ десетилетия наред (от 1961 до 1998 г.) участваше в ССЦ и вече от опит се знае, че това нечестие не донесе нищо добро на Православието, нито помогна еретиците да се откажат от някои свои лъжемъдрувания (напротив, много православни взеха да се отнасят с безразличие към постите и подготовката за Св. Причастие – по католически образец). Кому е нужно тогава връщането в тази организация, каква духовна полза носи тя?
Патриарх Вартоломей молим да си гледа собствената юрисдикция и паство, както изисква от него 34-то Апостолско правило, а вас, архиереите на БПЦ-БП и наши пастири, молим да ни пазите от икуменическата всеерес и да не допускате участие в ССЦ. Отделно протестно писмо ще изпратим относно предстоящия Всеправославен събор, на който се готви ново потъпкване на св. канони и Св. Предание, както впрочем е и предречено от някои свети отци.
Целуваме Светата Ви Архипастирска десница и оставаме на Ваше Светейшество в Христа духовни чеда.
|
Писмо до Синода
