|
Във връзка с назряващия нов конфликт в БПЦ по повод на (раз)решението на Св.Синод в Германския манастир да се служи по стар стил, ето едно интересно и хубаво мнение, дадено преди близо три години, и доказано във времето:
ЗА ЕДНА КАЛЕНДАРНА ПРОВОКАЦИЯ /23.02.2011г./
Напоследък в интернет-пространството отново бе разпален спора за стария и новия стил – при това на фона на провеждаща се подписка „за връщане на стария стил в богослужението на БПЦ”.
Какво обаче прави впечатление на непредубедения привърженик на църковния (стария) календар като мен?
Това, че от страна на „ревнителите за истината” упорито биват насаждани няколко напълно погрешни тези. При това те биват бранени с помощта на цензура на „неподходящите” мнения във форума на инициаторите, долнопробна манипулация и откровени лъжи. Ето и въпросните тези:
1.В БПЦ официално е разрешено служенето по стар стил, за което има и протокол от решение на Св.Синод.
2.Голяма част, или дори мнозинството от архиереите са благосклонни и гледат с добро око на стария стил, като само чакат миряните да поискат неговото връщане, и ще вземат съответното решение.
3.Връщането на стария календар не е утопия, е една реалност подобна на бирата „Ариана” – само на една ръка (жалба) разстояние.
Пълното ми недоумение от поведението на радетелите за „правата вяра” и липсата на свободна дискусия в „зилотския” сайт ("budiveren") ме накара да пиша тук, изразявайки огорчението си от това, което правят отец Божидар Главев и г-жа Катя Тодорова.
А това, което те правят, е много грозно - твърдят, че служат на Истината, а същевременно се ползват от евтини пропагандни трикове, манипулации и лъжи. В стремежа си да увлече колкото се може повече баламурници (извинете ме за грубия език, но по-точен термин не намирам) за обреченото начинание на подписката, Катя Тодорова в своите коментари уверява наивните, че видите ли, стария стил не бил върнат на VI ЦНС едва ли не „по технически причини”. Истината обаче е съвсем друга.
Лукавото предложение на г-жа Тодорова за „извъшване на богослужението по светоотеческия еортологий”, въпреки добрата опаковка беше разобличено, на събора стана скандал и тогава дядо Натанаил каза прословутата глупава фраза за датите и събитията. Участниците в събора масово бяха против идеята за смяна на сега употребявания календар и въобще не позволиха такъв въпрос да бъде обсъждан.
Но, нямайки особено високо мнение за интелектуалния потенциал на своите последователи, г-жа Тодорова две години по-късно представя една съвсем друга картина: едва ли не всички митрополити са убедени в правилността на стария стил и ей-на, започват „разяснителна работа сред миряните”.
Нека г-жа Тодорова да престане да спекулира с имената на митрополитите, някои от които вече покойници, и да спре да заблуждава хората относно истинските настроения в Св.Синод. Нека да покаже къде и по какъв начин посочените от нея архиереи Йосиф, Николай, Йоаникий, Игнатий, Гавриил и Натанаил са изразили ясно и недвусмислено (положителното си) отношение към календара!
Възмущава ме и друго нещо у тези „борци за истината”.
За всеки нормален, трезвомислещ и разсъждаващ човек е ясно като бял ден, че стария стил в БПЦ никога няма да бъде върнат!
Освен ако не са луди, защо тогава тези хора така неистово натягат обстановката, напористо „подгряват” аудиторията и водят последователите на стария стил към тотална екзалтация?! Характерно е следното изказване на Катя Тодорова:
Четох коментарите под тази статия и ми направи впечатление 47-ия коментар.
Похватът да се използват военни термини е интересен. Само, че да говориш преди сражението, че ще те победят – пова се нарича пораженчество. Този коментар е типичен пример за пораженческа психика. Добре е да се припомни, че по време на война пораженците ги разстрелват на място.
А на езика на вярата, това се нарича маловерие.
По повод маловерието Господ с укор пита:
„защо сте толкова страхливи, маловерци?” (Мат. 8:26)
За съдбата на страхливите Свещеното Писание предупреждава:
„А на страхливи и неверни ... делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.” (Откр. 21:8)
Та, общо взето – „дерзайте, победата е близо, а който не дерзае както трябва, го чака разстрел (тук) и огън и жупел (там).”
Какво радостно и светло православие само проповядват тези хора! Но да се върнем на въпроса: Кому и Защо е нужно всичко това? Пионки в чия игра стават хората, подаващи жалби в канцеларията на Св.Синод?
Едната възможна хипотеза е, че става въпрос за далечна подготовка за атака на бялото було – някой „суперправославен” дядо стои зад всичко това, вдъхва кураж на талибанските вождове о.Главев и г-жа Тодорова, сам знаейки много добре, че всичките тези приказки за „добрия стар стил, който ще бъде върнат (скоро)”, са чист блъф. Важното е да внуши на старостилстващите в БПЦ, че е „техния човек”, обещавайки им като на циганска сватба „каруцата заедно с коня” – връщане на стария стил с анатема на икуменизма, примерно. И когато дойде време да се избира нова глава под бялото було – всички те ще са негови, нищо че може да са само 5 от 1000 души делегати. Понякога и прашинката накланя везните, особено ако въпросния кандидат-патриарх очаква оспорвана борба и е прибран човек.
Другото, което ми идва наум, всъщност не противоречи на първото. Известните старостилци в БПЦ са двама свещеници в София, о.Божидар в провинцията и един-два немноголюдни манастира в Софийска епархия. Въпросните манастири, и особено по-известният от тях, се занимават с всичко друго, само не и с „духовна просвета и развиване на духовна дейност”, така че автоматично ги изваждаме от полезрението си.
Остават свещениците, които естествено се борят да имат по-голямо паство, респ. по-широко влияние и по-добър финансов резултат в края на месеца. Каква е ползата им, обаче, от връщането на стария календар в цялата БПЦ? Ами никаква! Кой ще иска да ходи да се черкува в един гараж, където на два етажа над „святая святих” млади семейства се гушкат и любуват един на друг, докато долу се извършват „страшните и животворящи тайни”? Естествено, че вместо там, всеки ще отиде да се черкува в някой от хубавите централни храмове, където от време на време и владици служат.
Тогава защо и тримата свещеници държат на подписката? Моят отговор е, че държат на нея именно защото знаят, че е обречена и няма да успее. Но за тях е важно да привличат и задържат вниманието към себе си, да увличат „аудиторията” и да преизпълняват плана за треби и свещи.
Заемайки една далеч по-трезва и разсъдителна позиция, отказвайки се да фанатизират своите последователи и да играят по тънката струна на гордостта, на тях ще им се наложи да водят хората по тесния и стръмен път на автентичния живот в Христа, който е обсипан със скърби и е лишен от апломби. Това обаче означава автоматично изпразване на църквите им, защото болните да научат „нещо ново за последните времена” техни миряни ще си потърсят – и ще намерят! – нови гурута.
Поведението на тези свещеници обаче е безпринципно, авантюристично и безотговорно.
Вижте първо прийома, с който искат „да възтържествува правдата”: кабинетни игри и задкулисни интриги. Искат Св.Синод „да си поправи” грешката и да върне календара – щото нелегитимна била смяната му – зад гърба и на църковния народ, и на българския народ. Тях въобще не ги интересува, че ако това се случи както те го искат, БПЦ ще остане един файтон хора и тотално ще загуби авторитет. Но какво им пука - за тях е важно хем да са в „каноничната” църква, хем „каноничната” църква да е канонична и да следва църковния (стария) календар. А за останалите хора – вярващи, полувярващи и т.н. до 87% от населението – разстрел, огън и жупел и кучетата да ги ядат!
После. Какво става, когато се ежиш, показваш мускули и решимост „да следваш истината докрай”, очертаваш тази истина „ясно и точно”, тропаш с крак да ти се даде отговор на петициите… и накрая ти се отговаря, че няма да е тая! Какво ще прави о.Божидар след всичко казано и написано, когато Св.Синод на БПЦ в пълен състав му отговори, че приема новия стил за правилен и няма да се откаже от него?
Във военното изкуство е известен принципа, че когато една държава започне мобилизация, след един момент нататък войната просто става неизбежна, иначе ще последва вътрешен колапс. Мисля, че този принцип отлично може да се приложи към въпросната група старостилци в БПЦ – ако нещата не бъдат овладяни и успокоени навреме – а може би е вече късно?, работата неизбежно и неумолимо ще отиде към пореден разкол.
Защото именно любимият на о.Божидар и Катя Тодорова св.Марк Евгеник твърди, че „който е казал А, ще каже и Б”. Който днес се подписва под писмо, в текста на което фигурира „отричам се от новостилието”, утре непременно ще се отрече от новостилната БПЦ!
Другият изход от положението е като във известния виц за Зайко, пищова и Лъва, където накрая Зайко казва: „Е, добре, Лъвчо, щом не го искаш ти, ще го хапна аз!”
Редактирано от krustan на 22.10.13 10:06.
|
Една интересна (стара) статия с актуално звучене!
