Като прочетох коментара на Фамулус, без да знам за какво говори, веднага ми стана ясно, че се отнася до манастира св. Мина в Обрадовци. Прочетох и изказването на Прокимен за манастира. Какво да кажа, тук прав е Прокимен. Бях в този манастир преди 2-3 месеца и ако не съм споделила мнение, то е за да се опитам да забравя тая адова дупка.
Първо, наистина над манастира тегне невероятна смрад, все едно си попаднал директно в ада. Второ е пълно с ни в клин ни в ръкав наслагани странни "икони", грозни, кичозни и неуместни, повечето изработени с лазер върху камък или дърво.
Вместо съд с осветена вода на една дворна чешма е сложен надпис "светена вода" и хората си наливат обикновена водопроводна, смрадлива вода като светена.
Изложена е навън една "икона" пред която нито се прекръстих, нито посмях да доближа, защото нито е икона, нито има вид на нещо различно от картинка от комикс.
Второто по ужасност нещо беше вътре в църквата-двама псалта, които надаваха нечовешки вопли, като че ли някой им вади джигера и допълваха усещането за местонахождение в самия ад.
И най-ужаснито беше самият свещеник...човек с вид на психично болен,на който очетата му шареха на 16,кривоглед, без брада, само с тъкни мустачки, който изобщо не водеше никакво боглусжение (ние специално отидохме рано за утреня и литургия), а беше оставил двамата псалта да създават впечатление, че нещо се случва. През това време той обикаляше и гледаше кой идва и питаше хората за какво са. Като намери някой, който иска молитва го завлече (наистина влачейки го) до пред олтара, натисна му със сила главата надолу, като на добитък, покри го с епатраихла си и започна да му чете някаква молитва от молитвеника (всичко на фона на двамата виещи нещо съвсем друго псалта). Със сила избута една жена, която беше с този за молитвата да се отдалечи от тях. И всичко това на фона на смазващата смрад носеща се плътно наоколо...Издържахме под 5 минути и си тръгнахме. В двора имаше бутка с някакви разнообразни грувнички, боклучетаи т.н. нищо общо нямащи с християнството.
Това чрево адово, обрадовския манастир не е място за човек, който има желание да се обръща към Бога. Фамулус много хубаво разсъждава на книга, много богоугодно звучи, но като иде да види какво става там и как са работите, ще запее друга песен. В тоя "манастир" има толкова благодат, колкото и във вуду храм или тоалетната на централна гара.
|