Какво съм се захванал с аск, се питам аз, а и други може да зададат този въпрос!?... Човекът го нямаше години наред, появи се, и го "заядохме"!?...
Част от отговора на въпроса за "захващането" е ето това изречение на Прокимен: "
Драги Аск, все съм си мислел, че си културен, духовно грамотен и почтен млад човек." И аз ,като Прокимен, мислех така до малко след включването отново на аск в бая позамрелия - поради общ упадък на дир.бг и поради развитието на живота, клуб "Православие". За съжаление, оказва се, че засега трябва да се произнасяме така за аск повече в минало време, и да задавам разни въпроси...
А относно вариантите на "печалба" на аск: ако пак се оттегли - в състояние на пораженство и като израз на дезертьорство, ще има възможност и предпоставка да си засили покаянието и съответно да има духовна полза. Ако продължи участието си може би това ще е шанс да се пореабилитира, а и да повлияе на някои четящи - евентуално благоприятно, също така и самият той да се поусъвършенства допълнително, да поизлезе от предполагаемия старокалендарен унес и полу- или цялостното(?) разколколничество на общността, където е.
Всъщност, подобни въпроси и варианти седят пред всеки - дали и доколко да участва в нещо, вкл. и в интернет, в клуб "православие", за причините, за начина, по който да го прави и т.н....
Какво бихте препоръчали на аск?
Той, ако реши, може би ще отбележи с известен нюанс на язвителност(?), че празнословието и особено "празнохулнословието" е нещо много недобро. ще има съответната степен - висока, на правота, разбира се. Но да разгледаме и алтернативата на полудепресивен или депресивен мутизъм и обществена и религиозно-идейна топлохладност!? Който не е монах, доколко е длъжен да участва само в религиозните ритуали и тайнства, и да не се опитва поне от време на време да подхване нещо идейно, макар и с риска, че може да изпадне в изкушение и прелест. Апропо, знае се, без изкушения никой не може да се спаси.
|