|
|
| Тема |
 Краткостта на живота и помнене на смъртта |
|
| Автор |
Tимoтeй (монах в света) |
|
| Публикувано | 26.09.13 00:20 |
|
|
|
Здравейте! Провокиран съм от темата на Майкъл за смъртта на монахинята и за реакцията на уж православните.
Съвременните православни сме твърде далече от истински вярващите преди един или няколко века. Смъртта за нас е нещо страшно и нежелано и чуждо за нашите замърсени сърца. Разбира се, че подкрепям Аск, Елиана и Глориана.
Има подобни случаи в други житиета на светци и ние сме длъжни да им вярваме. Например свети Теодосий Велики имал млади монаси и наредил да изкопаят гроб, за да им напомня за смъртта и когато гробът бил изкопан, той ги събрал около гроба и попитал: Кой от вас желае пръв да го използва? Един йеромонах казал: Аз желая и паднал на колене да измоли благословение за това. Светецът благословил и монахът след 40 дни умрял безболезнено. След още 40 дни се явил на монасите и те се хвърлили да го прегръщат, а той изчезнал и казал: Повече няма да ме видите тук.
Или случаят със света Клеопатра и нейния син Йоан на 12 години. Тя угодила на свети Уар и го помолила да измоли от Бога най-доброто за нейния син и същата нощ синът й умрял! Това било най-доброто за него!! Тя първо се ужасила, но после се вразумила и след 7 години отишла при него да се радва вечно.
Или 7-те момци, които като гледали как мъчат християни на площада, и като видели как лицата им греели от радост, те, без да са кръстени, сами се вързали и отишли при мъчителите и казали, че и те са християни. После ги мъчили и убили...
Примери много. Когато Светият Дух влезе в сърцето на човека, той вече не го е страх от мъки и смърт, а радостта му е толкова голяма, че той на земята е вече на небето. А как да изчистим сърцето си, за да влезе в него Светия Дух, това е вече предмет на друга тема и ако има време, ще поговорим и за това.
Сега две статии по темата:
Краткостта на човешкия живот
За помненето на смъртта
| |
| |
| 
|
|
