|
В отговор на:
Единственото обаче, което нас ни интересува в случая, е доколко православно автентичен е твоят духовен опит. Не ми се сърди, в случая няма как да бъде. Не бих могъл да бъда православен, ако не мислех така. В такъв случай твоите постинги са безнадеждно компрометирани по начало.
Съвсем приятелски те съветвам да размислиш добре. Разбирам логиката* на това, което ти казваш. Без съмнение то е достатъчно логично* и добре подкрепено с факти. Това обаче, което изглежда никога не желаеш да допуснеш (това е вероятно грешка, която много често правим), е възможността същите тези факти да имат друго, при това вярно, обяснение. Защо се получава така? Нашият любим владика Серафим го е написал на един от кандидат-студентските си изпити на подобна изпитна тема. Отговорът е в сърцето. Сърцето е бездна и се изследва трудно, а нашата човешка логика* дава лесни отговори, но богословската истина е, че то е пълно със страсти и тези отговори са най-често грешни.
Свети Амвросий Оптински - леко перефразирайки го, казва следното:
"Логиката е царска дама в палата, а практиката - да срещнеш мечка в гората"**
И както казва една сестра:
*"Ние хората обичаме логичните неща, те са лесно смилаеми, и дават усещане за някаква предвидимост и сигурност. Лъжлива сигурност. Християнин, който се подвизава, за да получи благодатта като плод на делата си, прилича на барон Мюнхаузен, който иска сам себе си да извади от блатото, като се дърпа нагоре за косата. Всъщност така богохулства, защото несъзнато заявява, че няма нужда от Бога, за да се спаси. Лошото е, че докато не дойде Духът, който да оживотвори нещата, да обърка реда в подредената ни стая, всички се ловим за логиката като удавници за сламка."
„Моите мисли не са вашите мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли” (Ис. 55, 8-9).
**
. . .
Редактирано от Ежко на 12.08.13 23:16.
|