|
"Вече няколко пъти се опитвам да Ви обясня разликите в нашите гледища. До узурпирането на властта от м.Сергий, Руската църква си е била приемник на същата отпреди 1925-та (смъртта на св.патр.Тихон). Според Вас излиза, че м.Сергий с действията си прави разкол и отпада от автентичната РПЦ."
Според митрополит Йосиф Петроградски това е точно така - сергианската "патриаршия" е разкол. Също и според архиепископ Феодор Поздеевски.
Сергианството е ерес, която просто облича одеждите на историчното православие. Нужно ли е да цитирам писания на православни изповедници по този въпрос? Предполагам, че ги знаете.
"Проблемът обаче е, че той не е сам за себе си, а под него има множество духовници и миряни. Такова гледище изглежда логично за едно категорийно мислене, с което сте свикнали."
В Църквата се спазват Светите канони. Ако спазването им е признак на "категорично мислене" - добре.
Ако самият Сергий - разколник и еретик, не е имал благодат за преподаване, как тогава е могъл да я преподаде на тези духовници и миряни под него?
"Затова и аз Ви обяснявам, че отпадането, особено когато говорим за цяла църковна общност, е процес, а не акт."
А нима не знаете, че апостасийните процеси в Русия, са били факт още през 19-ти век? Руското богословие на 19-ти век е крипто-икуменическо. Самият патриарх Тихон е фанатичен икуменист и обновленец. Кулминацията на процесите на отстъпление се явяват 20-те години на XX век. Границата на отпадане е доста очевидна.
"Процес, който е възможно да върви не само напред, но и назад. Затова и изповедниците са прекратили общението си с м.Сергий, обвинявайки го, че е надвишил правомощията си като по този начин е постъпил безчинно, и са отказали да му се подчиняват, но не са го обявили за безблагодатен, отпаднал от Църквата и т.н. Много е важно да имате предвид това, защото те са ни дали пример как да постъпим в ситуация, която за историята на Църквата е безпрецедентна. "
Това категорично не е вярно.
"Нали не мислите, че ние имаме достатъчния духовен ръст, за да се ориентираме правилно сами? А те са го имали! Но ние трябва да се поучим от тях и да не се опитваме да разсъждаваме на своя си глава над неща, които не са ни открити все още дори и от техния пример."
Вие явно следвате примера на архиепископ Серафим, като същевременно почитате руските новомъченици, които са смятали такива като него за лъже-православни.
"Както вече съм писал по-горе, в тези случаи Бог ни е открил по един или друг начин истината. Извън Църквата благодат няма. Аз мога на свой ред да Ви попитам - а в Българската екзархия благодат имаше ли след като тя беше в схизма? Знам какво ще ми кажете. Но въпросът изобщо и далеч не е толкова прост, та да можем да го решим с лека ръка. Възможно ли е да си представим, че Бог ще отнеме благодатта Си от някого само защото патриархът, не можейки да наложи по друг начин чисто човешкото си потисничество, налага отлъчване от Църквата!? Тази мярка другите Църкви спазват ФОРМАЛНО, но на практика далеч не е съвсем така. Въпросът, както и много други, изобщо не влиза в удобни "канонически" форми, както на нас би ни се искало."
Според първо правило на св. Василий Велики в схизмата благодат няма, в ересите също. Защо смятате, че е нужно да имаме мнение по-различно от неговото? Правилата на Църквата трябва да се спазват, те не подлежат на мъдрувания, лични мнения и пристрастия.
"Това първо не е вероизповедна позиция.Второ - тя е очевидно погрешна, аз бих казал направо късогледа, защото Хитлер има толкова отношение към православната вяра и опазването й, колкото и Сталин."
Така ли? Да видим какво мислят на Атон, след като немските войници го освобождават от безбожниците:
"Ако приемем, че Хитлер е "бич Божий" за сталиниска Русия, както на времето Атила за Рим, то пак такава позиция няма добро оправдание, защото Хитлер е също толкова естествен враг на Църквата като Сталин."
Така ли мислите?
Сталин е изключен от семинарията, защото на литургия се изпикава в чашата за Свето причастие. Писал е богохулни стихотворения като се е подписвал с псевдоним Сатаношвили. В интернет пространството има няколко публикувани. Сатанинското разрушаване и затваряне на храмове е всекидневна практика, докато в Третия Райх са изградени над 500 нови за период от около 5-6 години. Докато Хитлер гори публично марксическата богохулна литература и руши петолъчки, Сталин гори стари православни икони и издига богохулството в култ. Всъщност, има доста данни, че белогвардейското движение е един от основните благоволители на НСДАП през 20-те и 30-те години.
Как така Хитлер е враг на Църквата, когато никога не е бил такъв?
"Впрочем аз и не осъждам особено тази позиция, защото тя е била в някаква степен оправдана. Но това, както казах, не е вероизповедна позиция и човек има право на нея, както и на обратната, без това да е някакъв проблем за съвестта ми."
Значи нямате нищо против един човек, представящ се за православен да има положително отношение към виден сатанист и безбожник като Сатаношвили?
Да застанеш на страната на злото не е ли вероизповедна позиция?
Излиза, че може да си сталинист (комунист) и православен едновременно. Това е сергианство в чист вид.
Отново се разминавате с позициите на православните руски изповедници, които почитате. Не го ли осъзнавате?
"Аз вече споменах, че тази гледна точка изобщо елиминира съществуването на Провидение. Ако човек е неспособен да види явно чудо, то е много простичко да си го обясни като логически абсурд. Аз съм имал възможност да се убедя в някои неща. Но не виждам начин да ги обясня на Вас, ако Вие нямате доверие на думите ми. То е все едно да обясняваш на атеист за съществуването на Бога. В някои случаи е възможно, но в други човекът може да Ви представи толкова много контрааргументи, на които не е възможно да му се даде логичен отговор, който да го задоволи. Св.Николай Сръбски в Езерните молитви казва така: "Очевиден Си, Господи, въздишко моя, затова хорското внимание е отвърнато от Теб и насочено към полярните мечки, към рядкостите в далечината." Не става само с аргументи и логика и гол разум, иска се вяра и по-точно доверие. Много въпроси под Божието въздействие с времето се променят и човек става способен да ги осъзнава по друг начин."
Ще си позволя да отговоря с цитат от г-н Prokimen:
"В интерес на истината, Покровският манастир е бил мишена на преследвания, но звучи грозно да се говори за агентура при другите, след като самото семейство Ливен е било изолирано в руската имиграция както в Париж, така и в София, подозирайки го в агентура за червената Москва. Покров прие и целуна ръката на най-големия агент - Ленинградския митрополит Никодим Ротов. После, онези, които са ходели в онези години в "катакомбния" Покровски манастир, знаят, че там често се виждаше автомобила на съветския посланик. В своята ярост, Анастасия Бойкикева пише обвинението в своя "Катехизис", че Покров служи на чужди национални интереси.
В действителност, крайно непочтено е да се пише както за "катакомби", така и за агентура, защото Покровският манастир е създаден в периода, когато Архиепископ Серафим Соболев е бил архиерей на Руската задгранична църква.
Когато владиката преминава в Московската патриаршия, манастирът е бил също московски. Нещо повече дори. Манастирът е завъртял главата на архиепископ Серафим до прелестна болест, внушавайки му, че той е най-достойният руски архиерей за патриарх Московски. Затова, в това си прелестно състояние, архиепископ Серафим заминава за всеправославното съвещание в Москва не само да чете доклада си за стария календар, но натоварен с огромни куфари багаж, очаквайки да го изберат за патриарх Московски и на цяла Русия. Разочарованието му било огромно, когато видял, че никой не мислел за внушената му от покровки налудничавост, която и ускорява смъртта му."
|