Опитах се да Ви обясня, че нашите позиции се различават заради различните начини, по които разбираме процеса на отпадане от Православието. Вие вярвате, че винаги и във всеки един момент границите на Църквата са ясно видими и рязко очертани. Аз казвам - да, така е, но за Бога. За нас човеците често пъти е много трудно и в много случаи невъзможно да определим къде точно минава границата, защото не сме сърцеведци, още по-малко на чуждите сърца, нито знаем дори близкото бъдеще на всеки човек и как ще се обърне утре - назад към Църквата или още по-далеч от нея.

Поради тези причини в една картина, където според Вас са допустими само черни и бели участъци, св.Серафим е различавал много повече цветове и нюанси. Вие бихте ли могли да кажете кой ще се спаси, ако познавате сравнително добре живота му? Не можете и никой човек не може, а само Бог може да отсъди правилно. И това е така, защото никой човек не е само черен или само бял и само Бог знае тази палитра, наречена човек, спасява ли се или погива. И ако ние знаем за някои хора или дори за някои църкви как стоят нещата, то е защото Бог ни е открил това.

Вие сякаш искате, имайки Догматиката и Канона пред себе си, да определите една църква стои ли или е отпаднала. Но това не е възможно за човека пък бил той и епископ, освен в случаите, в които Бог ВЕЧЕ ни е открил. Във всички останали случаи ние трябва да търсим преди всичко Божията воля - как да постъпим. Затова аз казвам - не знам МП църква ли е или не, - Бог знае. Това, което ми трябва да знам, е че епикопатът води паството си в грешна посока, следователно не бива да имам църковно общение с него.

По същия начин е стоял въпроса и за св.Серафим. Той не е признавал никога избора на митрополит, по-късно патриарх Сергий, нито неговата съглашателска идеология, затова не можем да кажем, че е станал сергианин. Св.Серафим също така никога не се е съгласявал с комунизма, а до края на живота си остава убеден монархист, затова няма как да кажем, че не е считал болшевиците за зло. Стъпката за влизане в МП, както е обяснено в статията, е направена при следните условия:
1. Св.Серафим губи връзка със задграничния Синод.
2. Ситуацията в МП е представена пред него като изменяща се към добро. Т.е. той е имал, макар и наивното донякъде, основание да вярва, че в Руската Църква постепенно ще се възстанови православният живот.
3. Изборът на новия патриарх Алексий му се е струвал обнадеждаващ във връзка с това, че той е избран свободно и няма да продължи линията на м.Сергий.
4. МП не е осъдена от никой събор като отпаднала, нито е разглеждана като "сталинистка" в своята цялост. Порицавана е политиката на узурпиралите властта в нея епископи. Какво пречи на когото и да било да се присъедини към нея, ако този епископат се смени, както е вярвал св.Серафим? От тази гледна точка актът на присъединяване е всичко друго, но не и безпринципен.

Ако сте чели подробно житието на свв.братя Кирил и Методий, трябва да сте обърнали внимание колко от папите, в чиято юрисдикция св.Методий даже заема епископска катедра, поддържат неправославни учения. И въпреки това св.Методий не проявява непослушание, а винаги търси разрешението на римския престол за дейността си. Звучи също толкова "удобно" - търсиш да си прокараш идеята под някаква форма пред силния на деня. Съглашателство? Ни най-малко, бих казал!

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."