|
На въпроса на Господ:
"жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
"Тя отговори: никой, Господи".
Отговорила, изповядвайки вярата си в Него - че пред нея стои Самият Господ.
Това именно свидетелство е много силен аргумент, че има нещо, което се е случило и което я е накарало да я убеди, че пред нея не стои някакъв случаен човек. Нека си спомним случката със самарянката (св. Фотина), който завършва така:
"И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила."
На нея, на много самаряни от оня град, както и на мнозина други (и така ще бъде докрай), им било необходимо някакво чудо, за да се обърнат и да повярват. Неслучайно някои от чудесата на Господ са заели място в светото Писание. Има и други - повечето, може би - които не са били записани. Светото Евангелие от Иоан завършва с думите:
Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
"Които извърши", казва и метафорично свидетелства, че били много.
Жената, уловена в прелюбодейство, точно в тези тежки за нея минути повярвала в Христос, че Той именно е Господ.
Както по предание е известно, че името на самарянката е Фотина, така се знае, че Господ, когато пишел по земята не просто е драскал - макар, и привидно да изглеждало, че Той не се интересува толкова от случващото се - но тъкмо обратното: с Божия Си показателен пръст Той посочил отвратителните и гнусни грехове на някои от обвинителите - част от тайните на техните беззакония - което било неочаквано и поразително за тях.
Тези открити по чуден начин тайни били поразителни не само за обвинителите, но и за обвиняемата. Само че, нещата тук се случват диаметрално противоположно: обвиняемата остава, с вяра при Господа, а обвинителите се разотиват, обхванати от най-различни страсти: гняв, ярост, злоба. . . поради това, че не са могли да изпълнят главната си цел: да Го
хванат в издънка, както казваме, та да могат после да Го обвиняват.
"и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената. . ."
Този момент е много важен - един момент, но цяла вечност. Господ не бърза да Се изправя - стоял е Сам с жената още минута, две, а може би и повече. Едва след това Се изправя. Това е важно да се отбележи. Защото, ако жената не бе повярвала, и тя щеше да си отиде с последните. Но слава Богу, станала е христова. Амин.
. . .
Редактирано от Ежко на 02.08.13 17:11.
|
"Тя отговори: никой, Господи" [re: Cristian]
"Тя отговори: никой, Господи"