Благодаря за линка. За съжаление, никога няма да мога да се запозная с обвиненията срещу монахиня Касиния Везенкова, защото не отговарям на изискванията. Искам да се надявам, че то (досието й) ще заинтригова някой неутрален историк, който да хвърли светлина по нейния случай. Лично аз съм в недоумение, че активната с издателската си дейност Анастасия (Клер) Бойкикева не написа нищо за нея, освен едно стихотворение, а ако някой може да има претенцията да е бил от близък по-близък свидетел на онези събития и приближен с монахиня Касиния (неин "сътаинник"), това е именно А. Бойкикева.

Любопитно ми е Вашето лично мнение за пожара в къщата на Маша (Мария), в която и намери смъртта си м. К. Мислите ли, че външни лица и напълно умишлено са запалили къщата или пожарът е причинен от самата монахиня Касиния?

Трагедията стана в навечерието на празника в чест на преп. Сергий Радонежки по стар стил. Информацията, която имам от Анастасия Бойкикева е, че пожарът е започнал от стаята, в която се беше настанила монахинята. Може да се предположи, че тя е чела правило при запалена свещ. Знаейки, че м. Касиния страдаше от сърце по рождение, може да се допусне, че е получила някаква криза и свещта да е причина за пожара. Според А. Бойкикева, книгите на етажерката не могат да горят, което изключва размаха на пожара.

Аз съм изправен пред затруднението да реша за себе си източника или причинителя на пожара. Така или иначе, още в манастира, м. Касиния ми е подхвърляла от време на време ни в клин, ни в ръкав: "Ах, колко много вода ще има на моето погребение", "на моето погребение ще плавате с лодки".

Когато се постави въпрос за моето пострижение, Анастасия се опълчи с всичката си енергия и ме уговаряше да не правя тази глупост. Касиния настояваше с всичките си сили да приема монашество и да ме види преди Покров Богородичен монах, критикувайки разубежденията на Анастасия(та).

Пострижението ми беше на 26 септември и на 1 октомври - Покров Богородичен по нов стил, след богослужението, можах да се видя с мон. Касиния за пръв път като монах. Срещата беше паметна, но по-странното беше нейното настояване да се видим в близките дни и то преди да съм отишъл в семинарията. Практически, това беше невъзможно, а тя настояваше на своето, че трябва да се видим. Разделяйки се, тя подчерта, че все пак, искам или не искам, мога или не мога, ние ще се видим до една седмица. Това ме подразни.

Аз не съм склонен да вярвам на сънища, но през нощта преди Евгения Мануилова да ми телефонира в Русе за да ме уведоми, че през изминалата нощ е починала мон. Касиния, имах повече от странен сън. Така или иначе, заминавайки за семинарията, трябваше да се отбия в София за погребението.

До ден днешен не мога да си дам недвусмислено ясен отговор. Била ли е м. К. прозорлива? Освен намеците за смъртта си, нищо друго не ми дава основание да мисля, че е имала дар на ясновидение, докато за игумения Серафима Ливен имам недвусмислено ясна увереност и многократни доказателства.

Според Вас, пожарът влизал ли е в сценария на държавните органи? Няма съмнение, че мон. Касиния е била особено нарочена защото при други обстоятелства бях предупреден от държавен служител да не споменавам никъде и пред никого за моя контакт с тази личност. Не че никой не го е знаел, но да не предизвиквам някакви реакции.
Единному Другу

На моята единствена духовна събеседница,
Сътайница, спътница и Другар в духовния живот
- монахиня Касиния (+25 IX / 8 X 1981 г. /

..............................Храбър воин на кръста Христов,
сътайница на звездите,
събеседница моя в нощите,
Другарка единствена в тежкия път.


С Вас умря половината от моята същност,
до смърт боледувам без Вашата личност,
страшно празно е тука без Вас
и ужаса на това не мога да засипя с безразличие аз.

Последна пустинница в последния век,
жива връзка със древната Църква,
на Божието Слово Воанергесова тръба,
неуморен глашатай на Страшния съд.

Няма го Вашето болно, любещо сърце,
мати духовна, след майка рожденна,
липсва ми Вашата пленителна лудост
на дивна подвижница и богословска премъдрост.

Пустинята Ваша беше предверие на Божия рай,
прозрачният въздух благодатен покров,
вековните дъбове шумяха с Вашия глас
и древните сенки се молеха заедно с Вас.

Подвижница и богослов, мистичка и воин Христов,
на Истината огнена мъченица,
любов неутолена към Бога и мен
- и с времето не мога да се излекувам.

Мали дол беше Вашият фронт,
на Божия глас велегласен амвон,
бойно поле на смъртна борба
с бесовете и разярения им сатана.

Руски дух с българска кръв,
апостолска същност и нежна душа,
офицерски пагон под окъсано расо,
с меча двуостър на Евангелието в ръка.

Мъртъв е вече, бездушен е Мали дол,
Вие бяхте там смисълът негов,
всичко заринах, погребах без жал,
с буци затрупах в земята скръбта си.

Спътница в вярата, Другарка в надеждата,
взаимно разбиране във любовта,
недоразумения и пререкания не угасиха
безмълвната обич на нашите съгласни сърца.

Все така ли сияят или в покруса помръкнаха
лампадите звездни над Мали дол?
Заглъхна ли звездният безмълвен хор,
та в тишината да плачат дъбове само?

Отидохте в боя и там изгоряхте,
с смъртни рани останах в окопа след Вас,
с размисъл тежък в духа си заменям
нашият вечен среднощен несвършващ разговор.

Епопеята Малидолски кой ще опише,
величавият подвиг на Вашта борба?
мекият пролетен полъх на нашата Пасха
и воят на зимните бури в нощта.

Светилник негаснещ, стълб огнен,
кандило запалено пред Божия лик
като нова звезда ли на небосвода лумнахте
за да преливат отново наште души в вечността?...

Мерзост оскверни любима пустиня,
като червей се гърча в калната тиня,
от безутешна безнадеждност във унила печал вцепенена,
с мътен поглед повдигам очи към звездите.

Бледи потрепват и в спомен припомнят
разкоша зелен на Малидолския рай,
епичната поема на житието Ви дръзко,
разточителното щастие на нашата връзка.

Тръгнах сама към Христа и пак съм сама
и все така сама ще вървя упорито,
мъртва, бездушно безразлична напред към смъртта,
с нея ще търся да Ви намеря и в вечността
сред звездите,
изкопняния Страшен съд да дочакаме двете,
за да посрещнеме заедно най-сетне Христа.

X I / XII 1982 – II / III 1983 г.
К. – А. Бойкикева